О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 11.09.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1753/2019г.
Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Г. В. от [населено място] срещу определение № 402 от 06.06.2019 г. по в. ч. т. д. № 316/2019 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд определение № 1044 от 19.03.2019 г. по т. д. № 2001/2018 г. за прекратяване на производството по същото дело, образувано по предявени от Т. Г. В. срещу „Банка Д.“ ЕАД искове: искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на договор за кредит от 22.08.2008 г. и договор за учредяване на ипотека от 27.08.2008 г., сключени между „Хотел В.“ Е. (в несъстоятелност) и „Банка Д.“ ЕАД; евентуални искове с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на същите договори като сключени при измама и иск с правно основание чл. 34 във връзка с чл. 55 ЗЗД за заплащане на сумата 573 394 лв.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд за липса на правоприемство между него, като едноличен собственик на капитала на „Хотел В.“ Е. (в несъстоятелност), и самото търговско дружество и съответно за липса на правен интерес да предяви настоящите искове. Счита този извод за противоречащ на актове на Съда на Европейските общности, с оглед на което заявява и искане за отправяне на преюдициално запитване до същия, посочвайки, че „предмет на запитването е разпоредбата на чл. 632, ал. 4 от Търговския закон“.
В частната касационна жалба допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че атакуваното определение „противоречи на актове на Съда на Европейския съюз и е в противоречие с точното прилагане на закона и развитието на правото поради нарушаването на материалноправни и процесуалноправни норми“. С оглед дадените му с разпореждане № 885 от 26.06.2019 г. изрични указания за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, с уточнителна молба вх. № 3983 от 08.07.2019 г., частният касатор заявява, че „основанието за допускане на касационно обжалване е по чл. 280, ал. 1, б. „Б“ – противоречие с актове на Съда на Европейския съюз“ и че предвид искането му за отправяне на преюдициално запитване не следва да формулира конкретни въпроси във връзка с допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените от Т. Г. В. от [населено място] срещу „Банка Д.“ ЕАД, [населено място] искове, решаващият състав е споделил извода на първостепенния съд, че същите са недопустими. По отношение на исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване за нищожни поради противоречие с добрите нрави на договор за кредит от 22.08.2008 г. и договор за учредяване на ипотека от 27.08.2008 г., сключени между „Хотел В.“ Е. (в несъстоятелност) и „Банка Д.“ ЕАД, е приел, че за ищеца липсва правен интерес (както пряк, така и опосреден), тъй като обстоятелството, че е едноличен собственик на капитала на „Хотел В.“ Е. (понастоящем обявено в несъстоятелност при спряно производство), което е страна по оспорените сделки, не обосновава нито налично, нито евентуално правоприемство в случай на заличаване на несъстоятелното дружество от търговския регистър в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ. По отношение на евентуалните искове с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на същите договори като сключени при измама, както и на иска с правно основание чл. 34 във връзка с чл. 55 ЗЗД, въззивният съд е счел, че доколкото тези искове могат да бъдат предявени само от страна по атакуваните сделки, то ищецът, който не е страна по тях, не е активно легитимиран да предяви същите.
При преценката във връзка с допустимостта на исковете решаващият състав е отчел допълнително обстоятелството, че исковете за нищожност и унищожаемост на заварени договорни правоотношения на обявен в несъстоятелност търговец (какъвто е „Хотел В.“ Е.) съставляват искове за попълване на масата на несъстоятелността и че същите могат да бъдат предявявани единствено от длъжника чрез неговия синдик, но не и от неговите органи.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за недопускане на касационния контрол в случая е липсата на конкретно посочен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да се преценява наличието на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изпълнение на задълженията си за администриране на частната касационна жалба съдията-докладчик е дал ясни и изчерпателни указания на частния касатор за отстраняване нередовността на депозираната от него частна касационна жалба, в т. ч. за поставяне на конкретни въпроси за допускане на касационно обжалване, които указания не са изпълнени. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е задължение на самия касатор, като неизпълнението му има за последица недопускане на касационното обжалване. В същото решение е подчертано, че с оглед диспозитивното начало на гражданския процес касационната инстанция не разполага с правомощието да извежда служебно значимия за делото въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да го конкретизира, уточни или преквалифицира.
Неоснователно в тази връзка е становището на частния касатор в уточнителната му молба, че не следва да поставя въпроси докато не приключи процедурата по отправяне на исканото от него преюдициално запитване. Съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото само когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да бъде допусната за разглеждане частна касационна жалба по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, е необходимо същата да отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, включително да съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да сдържа конкретно поставени въпроси, когато е заявено някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Изпълнението на изискванията на чл. 284 ГПК е относимо към редовността на частната касационна жалба, т. е. условие за разглеждането й от ВКС. Само при редовна частна касационна жалба би могло да се премине към преценка за допускане на касационното обжалване и евентуално към произнасяне по искането на страната за отправяне на преюдициално запитване.
Отделно от изложеното, в случая касационният контрол не би могъл да бъде допуснат и поради недоказване на заявените основания – частният касатор не е посочил конкретни актове на Съда на Европейските общности, с оглед твърдението си за противоречие на обжалваното определение с такива, както и не е обосновал наличието на двете кумулативни предпоставки, съставляващи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (ако се счете, че същото се поддържа, независимо от последващото уточнение в молба вх. № 3983 от 08.07.2019 г., че искането за допускане на касационно обжалване е на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – поради противоречие с актове на Съда на Европейските общности).
С оглед недопускане на касационното обжалване, неоснователно е и искането за отправяне на преюдициално запитване. Като самостоятелен мотив за неоснователност на това искане следва да се посочи и това, че предмет на същото (според посоченото от частния касатор) е разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, т. е. искането цели тълкуването на разпоредба от вътрешното право, а не на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, при каквато хипотеза, съгласно чл. 628 ГПК, такова би могло да бъде отправено до Съда на Европейските общности.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 402 от 06.06.2019 г. по в. ч. т. д. № 316/2019 г. на Варненски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Г. В. от [населено място] за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: