О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
С., 13.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1044/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна и частна жалба на [фирма]- [населено място] срещу решение № 91 от 24.06.2010г. и определение №452/29.09.2010г. по т.д.253/10г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касационната и частната жалби – [фирма] – [населено място] / в несъстоятелност/ е на становище, че жалбите са неоснователни. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
В представеното, след проведено производство по чл.285 ГПК, приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил лаконично, че с касационната жалба обжалва решението на въззивния съд като недопустимо и при „ условията на алтернативност”- като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В първа точка от изложението, страната е развила своето разбиране за недопустимост на иска-с доводи за това, че иска бил заведен от синдика, а не от „ синдика като представляващ [фирма]”, без той да разполага с активна процесуална легитимация. Втора точка от изложението си касаторът е определил – „ по отношение на неправилността на въззивното решение” – и е развил оплаквания в тази насока, мотивиращи искането му за отмяна на въззивното решение поради неоснователност на иска. В заключение е отбелязал, че с оглед на така изложеното и поради това, че нямало практика по „ предявения иск” въззивният съд се произнесъл по следния въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- „ необходимо ли е при уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ да бъде доказано дали е настъпила вреда за несъстоятелния длъжник вследствие на извършено плащане, за което се иска да бъде прогласена нищожност”.Други доводи не са развити.
Касаторът е поддържал лаконично довод за недопустимост на съдебния акт, като е твърдял, че синдика не е активно процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 646, ал.2 ТЗ. В подкрепа на това свое разбиране той е поддържал, че този довод се извежда от разпоредбата на чл.649 ТЗ, която очертавала възможности синдика да предяви иска от името на несъстоятелния длъжник само по отношение на исковете по чл.645,ал.3 и чл.647 ТЗ, но не и тези по чл.646 ТЗ. Това възражение е правено от страната и пред въззивния съд, който подробно е мотивирал отказа си да приеме за недопустимо обжалваното пред него решение на първостепенния съд, като е приел, че правомощията на синдика да предявява всички отменителни искове в производството по несъстоятелност се извежда от разпоредбата на чл.658, ал.1, т.5 ТЗ, с която на синдика е вменено да издирва и уточнява имуществото на длъжника, а неговата активна легитимация по предявения иск е свързана и с нормата на чл.621а, ал.3, т.3 ТЗ, както и с изрично въведената забрана за оттегляне на предявен от синдик иск по чл. 645, ал.3 ТЗ, чл.646 и чл.647 ТЗ. В тази насока и по отношение допустимостта на отменителния иск по чл. 646, ал.2 ТЗ и активната легитимация на синдика да го предяви е налице и задължителна практика- решение №100 от 15.06.2009г. по т.д. №808/08. на ВКС, ІІ т.о. и решение №62 от 17.07.2009г. по т.д. №39/09 на ВКС, І т.о.постановени по реда на чл.290, ГПК, с които изрично е прието наличието на активна процесуалноправна легитимация по исковете по чл.646 ТЗ на синдика при законово делегирана процесуална субституция. След като въззивният съд не се отклонил от тази задължителна практика,а е приел допустимост на иска в съответствие с нея, то и обсъдените доводи на страната не могат да обусловят допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Не се установява наличие на предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване. Възпроизвеждането на текста на чл.280, ал.1, т.З ГПК във връзка с поставен от страната въпрос не обосновава довод за наличие приложно поле на нормата. Основанието по чл.280, ал.1, т.З ГПК, предполага обосноваване, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на предпоставките на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на решението, квалифицирани и от нея по този начин, които са относими към основанията по чл.281 ГПК, но ирелевантни спрямо тези по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, чието осъществяване е предмет на настоящето производство. Освен това постановения от страната въпрос също е разрешен със задължителна практика на ВКС – решения постановени по реда на чл.290 ГПК – решение № 114 от 03.08.2009г. по т.д. №644/08г. на ВКС, І т.о. , решение № 9 от 01.02.2010г. по т.д.536/09г. на ВКС, І т.о.решение № 103 от 19.07.2010г. по т.д. 996/09г. на ВКС, І т.о. , решение № 68 от 30.06.2010г. по т.д. 933/09г. на ВКС, І т.о. и др. и след като въззивният съд не само е разрешил този правен въпрос в съответствие с тази задължителна практика , но и е цитирал такава, то и този довод на касатора не може да бъде приет като наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което подадената жалба не следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
По частната жалба на [фирма] – [населено място]:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК,образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №452/ 29.09.2010г., постановено по т.д. № 253/10г. на Варненски апелативен съд. Страната неправилно е отбелязала акта с номер 2010, тъй като в мотивната част на жалбата описанието на съдържанието на обжалваното определение – като мотиви и диспозитив, води до извод, че предмет на искания контрол е именно определение №452/29.09.2010г. и очевидно е допусната техническа грешка. С обжалваното определение, въззивният съд в производство по чл.248 ГПК е изменил своето решение в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателя да заплати разноски на противната страна в размер на 1122лв. за въззивната инстанция.
Частната жалба е неоснователна.
Жалбоподателят е направил оплакване за това, че в нарушение на чл.80 ГПК съдът приел, че е доказано заплащането на разноски за въззивната инстанция, възможността за представяне на доказателства се преклудирала с приключване на последното съдебно заседание, поради което и представената фактура в това заседание не доказвала реалното частично заплащане на адвокатско възнаграждение.Фактурата доказвала единствено настъпването на данъчното събитие, но не и заплащането на отразената във фактурата сума. Съдът не бил обсъдил наведените от касатора доводи в изпратения по пощата в срок отговор на искането по чл.248 ГПК.
Доводите са правно необосновани.
Производството пред въззивната инстанция е било инициирано по въззивна жалба на жалбоподателя, която не е била уважена, тъй като с въззивното решение е потвърдено решението на първостепенния съд за уважаване на иска по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ, предявен от противната страна. Следователно, отговорността за разноски, съобразно императива на чл.78, ал.3 ГПК е възложена на въззивника. Искане за заплащане на разноски е направено още с отговора на възивната жалба депозиран от адв. Ж. на 10.05.2010г. и съответно съдът е бил надлежно сезиран за произнасяне по това искане.Адв. Ж. е представила договор за правна защита и съдействие, в който е вписано, че за оказаната правна защита е бил заплатено възнаграждение в размер на 2244лв, а договореното в същия размер е описано в същия договор по пера.Представен е и списък по чл.80 ГПК / вж. л.37, 38/, както и фактура. Тези доказателства са приети от съда в последното по делото открито заседание на 08.06.2010г., преди даване ход по съществото на спора. С обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че следва да признае като разноски на въззиваемия, единствено установеното по представената фактура за заплащане на 1122лв. При тези фактически данни, се налага извод, че определението в обжалваната част е правилно, тъй като са налице всички предпоставки на чл.78, ал.3 ГПК. Достатъчно за доказването на заплащане на адвокатски хонорар е отразеното в договора за правна защита /по-точно в графата „внесена сума”/, за да се приеме, че страната е направила реален разход за защита по делото. Начина на заплащане на сумите касае вътрешните отношения между страните, произтичащи от валидно сключения договор между тях. Данъчната им отчетност също няма правна относимост към установяване предпоставките по чл.78, ал.3 ГПК. Поради това и доводите за недоказаност на направените разноски са правно необосновани. Или, налага се извод, че въззивният съд неправилно не е уважил искането за разноски в пълният му предявен размер, така както е отразен в договора за правна помощ и е бил заявен от страната и по реда на чл.80 ГПК, но тъй като жалба от дружеството в несъстоятелност в тази част няма, то и с оглед чл.271,ал.1, пр. посл. ГПК, определението на въззивния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1122лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 24.06.2010г. по т.д.253/10г. на Варненски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №452/29.09.2010г. по т.д.253/10г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма]- [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] / в несъстоятелност / направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1122лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: