6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
гр. София, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 879 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и на А. Л. В., чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 2472/25.10.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 1309/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение от 13.01.2018 г. по гр. д. № 9409/2017 г. на Софийски градски съд, Прокуратурата е осъдена да заплати на А. В., на основание чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 15 000 лева със законната лихва от 27.09.2016 г., претърпени вследствие повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, по което с влязла в сила присъда ищцата е оправдана. В останалата му част, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до предявения размер от 100 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано в частта, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на А. В., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 35 880.01 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтекли от незаконно упражнената процесуална принуда.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в осъдителната му част по иска за неимуществени вреди. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение е несправедливо и не съответства на действително претърпените от ищцата морални вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Прокуратурата на РБ поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г., т. 19 от ТР№ 1/2001 г. на ОСГК и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК) по въпросите за приложението на принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за морални вреди; и за задължението да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение, респ. за съдържанието на понятието „справедливост”.
Ответната страна по тази жалба – А. Л. В., в срока по чл. 287 ГПК е подала писмен отговор, в който излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
А. В. обжалва въззивното решение като неправилно в отхвърлителната му част по претенцията за неимуществени вреди.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и касационният контрол следва да се допусне по въпросите за задължението на въззивния съд да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на всички факти и обстоятелства, релевантни за конкретния случай; и как следва да се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По тези въпроси се твърди, че въззивното решение противоречи на задължителната съдебна практика (ППВС № 4/23.12.1968 г.) и на създадената по реда на чл.290 ГПК практика на състави на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и са допустими.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е отменено частично първоинстанционното решение, като предявеният от А. В. срещу Прокуратурата иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен до размера на сумата 15000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на умишлено престъпление по чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, за което лицето е оправдано.
За да приеме, че този размер е справедливият да овъзмезди ищцата, въззивният съд е посочил, че срещу нея е било образувано наказателно производство, като на 24.11.2014 г. тя е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.282, ал.1 НК, извършено при условията на продължавано престъпление и в качеството й на длъжностно лице – секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора; била й е наложена мярка за неотклонение „подписка” и внесен обвинителен акт. Повдигнатото обвинение е за нарушаване на служебните й задължения и превишаване на права с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици – сключила шест договора за възлагане изпълнението на услуги в приюти за временно настаняване на жертви на трафик на хора, с което е превишила правата си, а по други четири договора – не изпълнила задължението си за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка. Обвинението не е за „тежко” по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление. Наказателното производство в съдебната си фаза се е развило на две инстанции, процесуалните действия, извършени с участието на ищцата не са много; оправдателната присъда на СГС е потвърдена от САС и е влязла в сила на 27.09.2016 г.
По време на наказателното производство е постановено временното отстраняване на В. от длъжност (Заповед № ЗА-10/ 30.04.2015 г.). След решението на КС за обявяване на разпоредбата на чл.100, ал.2 ЗДСл за противоконституционна, тя е възстановена на длъжност със Заповед № ЗА-9/05.07.2016 г. и на същата дата с нова заповед е прекратено служебното й правоотношение, по прието от нея предложение на работодателя. Обвиненията срещу нея били широко отразени в медиите, със снимков материал.
Съдът е посочил, че от събраните по делото доказателства и показанията на разпитания като свидетел съпруг на ищцата (ценени при условията на чл.172 ГПК) се установява, че след започване на разследването В. била срината психически и емоционално, преживяла голям стрес, затворила се в себе си, отслабнала, не спяла, станала силно раздразнителна, нервна, изпитвала срам и неудобство пред семейството си, пред приятелите и колегите си; тревожела се как ще приключи всичко. Голяма част от познатите й се отдръпнали, дори и по-близките от тях не вярвали, че не е направила нещо нередно. Започнала да избягва срещи с хора, спряла да вдига телефона. Чувствала се в безизходица, с провалена кариера и компрометирано име. Появили се проблеми със сърцето, със съня, имала болки в зъбите, направила си прегледи, но заключението на лекарите било, че тези симптоми се дължат единствено на стрес. Посещавала психиатър, невролог, психолог, пиела лекарства. Все още не е превъзмогнала събитията.
Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е отчел, че към момента на образуване на досъдебното производство ищцата е била на 37 години, с изградена кариера и име на добър професионалист, което повдигнатото обвинение е компрометирало сериозно.
При формиране на преценката за справедливия размер дължимо обезщетение за претърпените морални вреди са съобразени вида и тежестта на обвинението; отговорната длъжност, заемана от ищцата (секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора – вид правоохранителна дейност, към която обществените изисквания са високи) и срива в професионалното й развитие; разумният срок на производството ( почти 2 години); постановената още на първа инстанция оправдателна присъда; не големия брой процесуални действия с нейно участие; взетата най-лека мярка за неотклонение; последиците на обществения резонанс във всички аспекти на личния, професионалния, здравословния и емоционалния й живот. В тази връзка е прието, че безспорно всяко обвинение срещу лице с обществено значима професия от областта на държавната администрация (какъвто е разглежданият случай) има по-голям отзвук и по-силно рефлектира върху емоционалния комфорт на наказателно преследваното лице. При тези конкретно установени обстоятелства, съдът е приел, че сумата в размер на 15000 лв. справедливо ще обезщети ищцата, съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, тъй като съответства на обема и вида на конкретно претърпените от нея морални вреди и е съобразена обществено-икономическите условия.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице поддържаните от касаторите предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Поставените въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Съдът е съобразил и задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са данните за личността на увредения, начина му на живот, социалната среда, контактите, личния и социалния му живот, положението му в обществото, работата му; а когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как наказателното преследване се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, върху изградения авторитет и създаденото име на професионалист. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Унификация и уравниловка при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е създадената от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. В този смисъл, справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от процесуален аспект следва да се анализират и оценят в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Видно от съдържанието на въззивното решение, като инстанция по съществото на материалноправния спор, съдът е изложил мотиви относно наличието на всички елементи от фактическия състав на специалния деликт по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл.1-во ЗОДОВ. Обсъдил е и е анализирал кои претендирани от ищцата вреди са произтекли от незаконното обвинение (т.е. налице е причинна връзка с незаконно упражнената процесуална принуда) и в какъв размер е справедливо да се обезщетят; както и по отношение на кои вреди такава връзка не се установява и поради това не подлежат на обезщетяване. Обжалваното решение съответства на приетото в задължителната съдебна практика (ППВС № 4/1968 г., т.11 от ТР №3 от 22.04.2005г. на ОСГК, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК) и в константната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, в т.ч. и цитираните от касаторите. Поради това, поддържаното от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не се установява и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2472/25.10.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 1309/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.