3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 554
София, 24.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 100/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. Б. срещу въззивно решение от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 892/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.11.2009 г. по гр.д.№ 503/2009 г. на Софийски районен съд, 31 състав. С последното е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, че Б. Г. Б. дължи на [фирма] сума в размер на 1 849.19 лв., представляваща стойност на потребена топлоенергия за периода от 02.05.2005 г. до 07.04.2008 г., ведно със законната лихва от 25.07.2008 г., датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на главницата.
В касационната жалба е въведено оплакване за постановяване на решението при наличие на всички визирани в чл.281, т.3 ГПК отменителни основания.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането до касационно обжалване на решението е обосновано с произнасянето от въззивния съд по въпроса за приложимия към процесното вземане давностен срок, по който в противоречие с практиката на ВКС е прието, че относима е общата петгодишна давност, установена в чл.110 ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежни в процеса страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Предмет на делото е предявен от [фирма] иск по чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено, че Б. Г. Б. дължи на дължи на дружеството стойността на потребена, но незаплатена топлоенергия за периода от 02.05.2005 г. до 07.04.2008 г. Искът изцяло е уважен, а решението му потвърдено със сега обжалваното решение. Въззивният съд приел, че ответникът дължи претендираната сума, тъй като като абонат на дружеството е потребител на такава. Размерът на ползваната топлоенергия е установен от събраните по делото доказателства, включително изслушани експертизи. Прието е, че в случая претенциите на ищеца се погасяват с петгодишна давност за главницата и тригодишна давност за лихвата.
Допускането на касационното обжалване по л.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Касаторът формулира като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК каква е приложимата в случая погасителна давност, като счита, че релевантна е тригодишната давност, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – решение № 168 от 22.12.2009 г. по т.д.№ 408/2009 г., а не петгодишна погасителна давност, както е прието с обжалваното решение. Поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС, каквото е цитираното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК.
Настоящият състав приема, че са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото по формулирания в жалбата материалноправен въпрос поради обуславящото му за изхода на делото значение.
Доказано е и допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение по него е в противоречие с Решение № 168/22.12.2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и задължително за съдилищата /т. 2 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/, в което е прието, че задължението на абоната на топлинна енергия към доставчика е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и приложим е три годишния давностен срок.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 45.75 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 892/2010 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора Б. Г. Б. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 45.75 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: