О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София 25.04.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 34/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. а. п. срещу решение №1332 от 02.11.2012 г. по гр. дело №1003/2012 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след като частично е отменено решение №856 от 28.05.2012 г. по гр. дело №2612/2011 г. на Пловдивския окръжен съд П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Д. Д. Н. на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ сумата 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че наказателното производство срещу ищеца за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 НК във вр. с чл.195, ал.1, т.3,4 и 5 НК във вр. с чл.29, ал.1, б. „б” НК е продължило 14 г., 9 м. и 16 дни преди да бъде прекратено на 21.09.2007 г. поради недоказаност на обвинението. През този период е изтърпял и наказание лишаване от свобода за срок от една година за времето от 17.10.1996 г. – 08.09.1997 г. Продължителността на наказателното производство е извън рамките на всякакъв разумен срок. Съобразно характера и степента на търпените болки и страдания е преценено, че за обезщетяването на ищеца са необходими 15 000 лв.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Н., със съдебен адрес [населено място], не е заявил становище.
П. на Р. Б. е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразното обвинение и вредите, както и относно необходимостта неимуществените вреди да са пряка и непосредствена последица от увреждането и критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, които са решени в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са ППВС №4/23.12.1968 г. и ТР №3/22.04.2005 г. ОСГК на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1332 от 02.11.2012 г. по гр. дело №1003/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС.
Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и тази посочена от касатора. Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Съобразена е и посочената от касатора задължителна съдебна практика, че само при наличие на причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност. Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние, а не резултат на случайни или изобщо несвързани с деянието обстоятелства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1332 от 02.11.2012 г. по гр. дело №1003/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.