3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 28.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 4638 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. М. Н. с адрес в [населено място], представляван от адв. Н. М., против определение № 566 от 11 януари 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 14540/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 8 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 51356/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отказано конституирането на трето лице помагач на страната на Н. в качеството му на ответник по делото.
В частната жалба се съдържат доводи за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон и на Х. на основните права в Европейския съюз, които са довели до ограничаването на достъпа до правосъдие на жалбоподателя. Посочва се, че не е бил проведен публичен процес, в който страната да упражни правото си на защита; че е нарушен чл. 5 от ГПК, не са съобразени точният смисъл на действащите закони, общият им разум и обичая, основните начала на правото, справедливостта и морала. Поддържа се, че отказът да бъде конституирано трето лице помагач ще се отрази неблагоприятно на ответника, тъй като при уважаване на иска действието на решението ще се разпростре и върху третото лице по силата на чл. 223 ГПК. В приложено към жалбата изложение на основания за допускане на касационно обжалване се поставят множество въпроси, за които се претендира наличието на допълнителните основания за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т.1 – 3 ГПК.
С обжалваното въззивно определение е прието, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 219 ГПК за привличане в качеството на трето лице помагач – [фирма] в процеса. Посочено е, че подадената от И. Г. Т. и Ц. М. С. искова молба е насочена против Н. М. Н. в качеството му на физическо лице, а не в качеството му на адвокат, поради което и застрахователната полица, която се представя, за да обоснове искането на ответника, е неотносима. Съдът сочи, че цитираният застрахователен договор има за предмет отговорността на застрахования за вреди, причинени на трети лица при или по повод упражняване на адвокатска професия, а в процесния случай не се търси отговорност на Н. в качеството му на адвокат.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената частна касационна жалба е недопустима.
Привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. При недопускане на трето лице – помагач в процеса производството между главните страни продължава, а постановеното по спора решение няма да притежава установително действие в отношенията между недопуснатото трето лице и главната страна. Именно защото третото лице не е главна страна в производството, отказът за неговото привличане или встъпване в процеса в хипотезите на чл. 218 и чл. 219 ГПК не прегражда развитието на производството. Иск от или срещу него може да се предяви в отделен процес. По тези съображения в т. 9а на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС прие, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. Ето защо и обжалваното въззивно определение, с което е потвърден отказ за конституиране на трето лице – помагач не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно не представлява определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Определението на Софийски градски съд не и от кръга на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не разрешава по същество други производства, нито прегражда тяхното развитие.
На второ място, срещу частния жалбоподател са предявени искове от две лица с цена на иска от по 5000 лева за всеки от ищците за заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди. По силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, от касационния контрол изрично са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, а според императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. След като цената на предявените искове поставя въззивното решение под прага за допустимост на касационното обжалване, то гражданскопроцесуалният ред повелява дори и принципно подлежащите на обжалване определения по такива дела (какъвто настоящият случай според посоченото по-горе не е) да не бъдат разглеждани от касационния съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място] против определение № 566 от 11 януари 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 14540/2015 г. по описа на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 8 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 51356/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отказано конституирането на трето лице помагач на страната на Н. в качеството му на ответник по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: