О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 31.10.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1898/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 144 от 15.06.2016 г. по т. д. № 485/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу въззивно решение № ІІ-82 от 23.10.2015 г. по в. гр. д. № 923/2015 г. на Бургаски окръжен съд.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за недопустимост на касационното обжалване, като счита, че макар да е регламентиран в облигационния закон, доколкото искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има вещноправни последици и решението по него представлява самостоятелен способ за придобиване на вещни права, то същото попада в изключенията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и допустимостта на касационното му обжалване не е обусловено от цената на иска, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 15.09.2016 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу въззивно решение № ІІ-82 от 23.10.2015 г. по в. гр. д. № 923/2015 г. на Бургаски окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска, определена съгласно данъчната оценка на имота, е в размер на 558.70 лв., т. е. под изискуемия минимум от 20 000 лв., предвиден в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за търговските дела, каквото е и настоящото предвид обстоятелството, че се касае за предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен от търговци.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е съобразена с императивното изискване на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията на нормата към датата на образуване на касационното производство /21.12.2015 г./. Определението е постановено в съответствие с установения от закона минимален размер на цената на исковете по търговски дела, решенията по които подлежат на касационно обжалване, като е направена правилна преценка относно характера на процесния спор като търговски.
Неоснователно е становището на частния жалбоподател, че в случая е налице изключението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, независимо от размера на цената на иска. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор по въпроса за характера на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, а именно – че макар решението, с което се уважава, да има вещноправни последици (прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право), този иск е облигационен иск, а не иск за собственост или други вещни права върху имот. В посочения смисъл е и представената с отговора на ответника по частната жалба практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 163 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 672/2010 г. на ІІІ г. о. и решение № 218 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 978/2011 г. на І г. о. Следователно, доколкото не представлява иск за собственост или други вещни права, независимо, че съгласно препращането в чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК цената му се определя по реда за определяне на цената на исковете за собственост, допустимостта на касационния контрол върху решението по същия е обусловена от цената на иска, съответно – 5 000 лв. за гражданските дела и 20 000 лв. – за търговските дела, каквото е и настоящото. И тъй като цената на предявения от [фирма], [населено място] иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е под 20 000 лв., то постановеното по него въззивно решение не подлежи на обжалване пред ВКС, както правилно е приел първият тричленен състав. Ето защо, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 144 от 15.06.2016 г. по т. д. № 485/2016 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: