О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 554
София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми ноември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2021 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 58 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 42/2019 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 1068/21.06.2018 г. по гр. д. № 2902/2015 г. на Русенския районен съд, с което във втората фаза на делбата на основание чл.350 ГПК е обявен за окончателен изготвеният разделителен протокол.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от съделителя В. Й. К..
Жалбоподателят твърди, че въззивният съд се е произнесъл по жалба, която той не е подписвал, нито е упълномощавал адвокат да я подпише. Самият той не се явил в съда по здравословни причини. Не е имал намерение да обжалва първоинстанционното решение, а обжалването му донесло само вреди, тъй като е бил осъден да заплати държавна такса за въззивното производство. Счита, че въззивното решение е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба. Иска прогласяване нищожността на решението.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК по въпросите за валидността, допустимостта и правилността на въззивното решение, когато подадената въззивна жалба не е подписана от страна по делото или от упълномощен адвокат.
Ответникът в производството Й. В. К. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането ? до разглеждане по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд по чл.350 ГПК, постановено във втората фаза на делбата, което не попада в ограниченията по чл.280, ал.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Не са налице обаче основания по чл.280, ал.1 и ал.2 за допускане на касационното обжалване.
Съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният съд е длъжен да извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното въззивно решение, дори ако няма оплакване за такъв порок в касационната жалба.
В настоящия случай няма вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, затова то не може да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК.
Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Тези условия в случая не се твърдят от жалбоподателя, а не са и налице, затова касационното обжалване не може да се допусне на основание чл.280, ал.2, пр.1 ГПК.
Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по недопустим или непредявен иск или иск на различно правно основание от заявеното. Недопустимо би било въззивно решение, по което съдът се е произнесъл по въззивна жалба, която не е подписана от страна по делото или от неин пълномощник. Същевременно – ако по такава жалба въззивникът е извършил процесуални действия, счита се, че той я е потвърдил с конклудентни действия и в този случай постановеното решение няма да е недопустимо.
В настоящия случай въззивната жалба, с която е бил сезиран въззивният съд, изхожда от В. Й. К. и е подписана. Жалбоподателят не е поискал събиране на доказателства, че подписът не е положен от него. По-същественото обаче е това, че на 17.12.2018 г. той е получил лично съобщение, с което му се указва, че следва да внесе дължимата държавна такса по делото. След този момент той е могъл да уведоми съда, че не е подавал жалба, но не го е сторил. Напротив, с молба от 21.12.2018 г. той е представил доказателства за внесена държавна такса, като в приложената разписка е отбелязано, че именно той е наредител на банковата операция. На 24.01.2019 г. жалбоподателят е получил лично съобщение за датата на насроченото съдебно заседание, но отново не е уведомил съда, че не е подавал жалба. В проведеното на 12.02.2019 г. жалбоподателят е бил представляван от своя баща Й. М. К., въз основа на пълномощно, за което не се твърди да не е подписано от него.
При това положение следва да се приеме, че дори въззивната жалба да не е подписана от В. К., за което не са ангажирани доказателства, то с действията си посоченото лице активно е участвало в процеса, като по този начин е потвърдило подадената жалба. Постановеното решение по тази жалба не би могло да бъде недопустимо и затова няма как да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК.
Тъй като поставеният въпрос по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК се припокрива с проверката, която се осъществява по чл.280, ал.2 ГПК, то не са налице и двете посочени основания за допускане на касационно обжалване. Представените от жалбоподателя тълкувателни решения на № 2/2010 г. и № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС не са относими към повдигнатия въпрос за валидността и допустимостта на обжалваното решение, нито пък към неговата правилност, за което не е поставен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е достатъчно практика на ВКС, която дефинира в кои случаи решението е нищожно и в кои – недопустимо, поради което поставянето на тези въпроси по повод настоящото дело няма да допринесе с нищо за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
При този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 06.04.2019 г.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58 от 15.02.2019 г. по в. гр. д. № 42/2019 г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Й. К. от [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Й. В. К. от [населено място], [улица], вх.1, ет.6 сумата от 400 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: