2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 554
София 07.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи октомври две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 5423/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ГПК.
Н. Х. А. и С. Х. А. са обжалвали определението на Варненския апелативен съд № 441 от 11.07.2014г. по ч. гр.д.№ 304/2014г. по чл. 398 ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, а и по същество частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК съгласно изричната разпоредба на чл.396 ал.2 изр.2 ГПК.
С обжалваното определение Варненският апелативен съд е заменил по искане на длъжника [фирма] първоначално определената обезпечителна мярка – запор върху вземанията на длъжника с възбрана върху два недвижими имота, които са негова собственост.
Частните жалбоподатели Н. Х. А. и С. Х. А. посочват, че съдът се е произнесъл по въпроса за правните критерии, от които следва да се ръководи съдът, когато е сезиран с молба по чл.398 ГПК . Така формулиран, въпросът е твърде общ , не е изведен от мотивите на съда и не може да се приеме, че е от значение за конкретното дело, каквото е изискването на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Както многократно е приемано в съдебната практика, замяната на постановени обезпечителни мерки следва да се допусне по искане на една от страните, при несъответствие между първоначално определената мярка и обезпечителната нужда. Молителят трябва да докаже необходимостта от исканата замяна, а съдът е длъжен да обсъди и възраженията на противната страна. И при замяната на обезпечението важат основните критерии за първоначалното му определяне – да гарантира осъществяване на правата на ищеца при благоприятно за него решение на спора като същевременно да не се обременява ненужно ответника и тази преценка е направена от въззивния съд. Въпросите за удобството от гледна точка на разходите, които следва да направи ищеца при евентуалното изпълнение на решението не са поставяни пред въззивния съд, не са обсъждани от него и не са обусловили решаващите му изводи. Ето защо не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд № 441 от 11.07.2014г. по ч. гр.д.№ 304/2014г. по чл. 398 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: