О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№554
гр.София, .29.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 466 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. В. Ц. срещу решение № 1* от 17.10.2008 г. на В. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 378 от 2008 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 6 от 05.02.2008 г. по гр.д. № 41 от 2007 г. на В. районен съд за извършване на делба на апартамент, находящ се в гр. В., ул.”Н” № 10, вх. Б, ет.1, ап.23 чрез изнасянето му на публична продан.
Касаторката твърди, че решението на В. окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС за постановяване на съдебно решение въз основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства. В изложението цитира решения на ВКС, обективизиращи тази съдебна практика- ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д. №.1 от 2000 г. и ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д. № 1 от 2007 г. на ОСГК на ВКС, решение № 210 от 12.04.2001 г. по гр.д. № 613 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 821 от 06.02.2004 г. по гр.д. № 326 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 803 от 02.02.2004 г. по гр.д. № 349 от 2003 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 208 от 10.04.2001 г. по гр.д. № 584 от 2000 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 445 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 238 от 1999 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 415 от 06.06.2005 г. по гр.д. № 153 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о.
В писмен отговор ответницата К. А. Ц. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба между Ц апартамент, въззивният съд е приел, че апартаментът е неподеляем и не може да бъде възложен на преживялата съпруга на наследодателя Т по реда на чл.288, ал.3 от ГПК /отм./, тъй като Ц. не е живеела в процесния апартамент към датата на откриване на наследството.
С оглед на тези решаващи мотиви на съда, материалноправният въпрос, който се поставя, е дали допуснато до делба неподеляемото жилище може да бъде възлагано на съделител, който не е живеел в това жилище към датата на откриване на наследството. Този материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие със закона и с посочената от касаторката практика на ВКС, според които неподеляемо жилище може да бъде възлагано в дял само на този съделител, който няма друго жилище и е живял в допуснатото до делба жилище към датата на откриване на наследството.
В изложението си касаторката не е посочила по кой материалноправен или процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Единственото посочено от нея основание е нарушението на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, изразяващо се според нея в пренебрегване от съда на част от събраните по делото доказателства. Разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ задължава съда да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, които са допустими и относими към спора, както и да обсъди доводите на страните. Неспазването на това изискване представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е касационно отменително основание по чл.281 от ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 от ГПК обаче не съвпадат с основанията за касация на решенията по чл.281 от ГПК. Поради това доводите, които касаторката развива в касационната жалба и в изложението към нея, за да обоснове допуснато от съда нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, не могат да послужат и като основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
При формулирането на процесуалноправния въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК касаторът следва да сочи нарушения на съда при преценката на доказателствената сила на писмените документи и свидетелските показания, при разпределението на доказателствената тежест между страните, при преценката на значението на установените факти за доказване на основанието на иска, но не може да претендира за допускане на касационно обжалване на решението само на основание, че съдът е дал вяра на едни свидетелски показания за сметка на други и че е приел за установена фактическа обстановка, различна от твърдяната от една от страните по делото.
Поради гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на В. окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 17.10.2008 г. на В. окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 378 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.