Определение №554 от по търг. дело №1134/1134 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 554
София, 30,06,2010 г.
   
           Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на трети май през две хиляди и десета година в състав:
 
                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
                                                    ЧЛЕНОВЕ:  Елеонора Чаначева
                                                                            Емил Марков
 
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1134 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
 
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 6403/12.VІІІ.2009 г. на транспортна кооперация „Б” гр. П., подадена чрез нейния юрисконсулт Р. К. против решение № 567 на Софийския апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 574/09 г., с което, в пр-во с участието на община П. като трето лице-помагач на страната на търговеца настоящ касатор, е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 88 на Пернишкия ОС, ГК, от 25. ХІ.2008 г. по гр. д. № 339/08 г. С последното, като неоснователни и недоказани, са били отхвърлени обективно кумулативно съединените искове на кооперацията „Б” с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу едноличния търговец В. Д. М. от гр. П., осъществяващ стопанска дейност с фирмата „М”, съответно за заплащане на сума в общ размер от 11 349.40 лв. като обезщетение за неизпълнение на сключеното помежду им на 25.ІV.2007 г. споразумение в период от три месеца през есента на 2007 г., законната лихва върху тази главница, считано от подаване на исковата молба /29.ІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане, а също и мораторна лихва в размер на 385.07 лв. за периода от 1. Х.2007 г. и до завеждане на делото пред първостепенния съд.
Оплакванията на транспортната кооперация касатор са за постановяване на обжалваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, както и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касиране на решението на САС като неправилно и присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанции, вкл. и юрисконсултско възнаграждение: „на основание чл. 64, ал. 5, изр. второ от ГПК”.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК транспортната кооперация „Б” обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че от страна на съдилища, но също и от т.нар. „регулативни органи”, били решавани противоречиво материалноправни и процесуалноправни въпроси „за споразумяването между превозвачи за съвместно осъществяване на превоз по утвърдени транспортни схеми, доказателства за което трудно могат да бъдат ангажирани поради липса на единна/интегрирана информационна система на съдилищата”.
Ответникът по касация Е. „М”-гр. П. писмено е възразил по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. Б от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените от кооперацията оплаквания за неправилност на въззивното решение.
О. П. , конституирана в процеса като трето лице-помагач на страната на търговеца касатор, не е ангажирала становището на своя кмет нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията в жалбата.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на транспортната кооперация „Б”-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезите на релевираните от ТК „Б” предпоставки по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, са следните:
В своето изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК кооперацията касатор не е посочила главното основание за допустимост на касационното обжалване: кой е въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е решаван противоречиво от съдилищата в Републиката. Вместо това се поддържа общо противоречиво разрешаване и на материалноправни, и на процесуалноправни въпроси, свързани „със споразумяването между превозвачи за съвместно осъществяване на превоз по утвърдени транспортни схеми”, но от административни съдилища и други т.нар. от касатора „регулативни органи”, като комисията за защита на конкуренцията. Съгласно чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Ето защо и с оглед разясненията, дадени с т.т. 1, 3 и 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. не следва да бъде допуснато касационното обжалване на атакуваното от транспортната кооперация „Б”-гр. П. въззивно решение на САС.
 
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 567 на Софийския апелативен съд, ГК, от 9.VІ.2009 г., постановено по гр. д. № 574/09 г. с участието на община П. като трето лице-помагач на страната на транспортната кооперация касатор.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
 
2
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top