5
определение по гр.д.№ 5399 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 11.11.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5399 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Я. М. и С. И. М. срещу решение № 1409 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1145 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, III състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 742 от 07.06.2010 г. по същото дело по отношение описанието на имота, за който е постановено това решение: вместо „реална част с площ от 106 кв.м. от имот № 2015 от ПНИ на СО „Б.-север” при граници на реалната част: път, ПИ № 2016, ПИ № 2014 и останалата част от ПИ № 2015, очертана с оранжев цвят от три страни и с жълт цвят от една страна на скицата на лист 100 от делото” да се чете: „реална част с площ от 494 кв.м. от ПИ № 2015 по ПНИ на СО „Б.-север” при граници на реалната част: път, ПИ № 2012, ПИ № 2014 и останалата част от ПИ № 2015, тонирана в син цвят на скицата на лист 100 от делото, която приподписана от съда представлява неразделна част от решението”.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие между обжалваното решение и задължителна практика на ВКС- решение № 85 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1654 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 347 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1151 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 55 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 541 от 2009 г. на ВКС, Първо т.о. и решение № 86 от 23.06.2009 г. по гр.д.№ 1348 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. Освен това се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е по реда на поправката на очевидна фактическа грешка съдът сам да поправи пропуска си да се произнесе по правния спор, с който е сезиран и 2. Когато липсва задължителен реквизит /произнасяне по предмета на делото в диспозитива на решението/ допустимо ли е този пропуск да се отстрани по реда на поправката на очевидна фактическа грешка или това може да стане единствено по реда на инстанционното обжалване на решението.
В писмен отговор от 19.08.2013 г. ответникът по жалбата М. Х. Г. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението за поправка на очевидна фактическа грешка в основното си решение, Варненският окръжен съд е приел, че в основното решение е формирана воля относно правото на собственост върху реална част от ПИ № 2015 с площ от 494 кв.м. /навсякъде в мотивите се обсъждала тази реална част от имота/, а в диспозитива на решението е посочена друга реална част от същия имот с площ от 106 кв.м., която не е била предмет на обсъждане и на спор между страните. Поради това е приел, че е налице несъответствие между формираната от съда и изразена в решението воля, което несъответствие следва да се поправи по реда на чл.247 от ГПК- чрез поправка на очевидна фактическа грешка в решението.
Няма противоречие между приетото в това решение и в посочените от касаторите решения на ВКС:
1. В решение № 85 от 01.06.2010 г. по гр.д.№ 1654 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. е прието, че по реда на поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението и че след като формираната моля е точно отразена в диспозитива на решението, не са налице основания за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. В обжалваното решение е прието по същество същото: допусната е поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение, не защото се налага да бъде променена формираната от съда воля или да бъдат допълнени мотивите на основното решение, а тъй като е констатирано, че формираната в мотивите на решението воля на съда относно спорния имот е грешно отразена в диспозитива на решението.
2. В решение № 347 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1151 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната в мотивите на решението воля на съда и изразената в дизпозитива воля. Същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд- че в мотивите на решението е формирана воля относно реална част с площ от 494 кв.м. от ПИ № 2015 по ПНИ на СО „Б.-север” при граници на реалната част: път, ПИ № 2012, ПИ № 2014 и останалата част от ПИ № 2015, тонирана в син цвят на скицата на лист 100 от делото” /по отношение на която реална част от имота е било висящо делото пред въззивната инстанция, тъй като само в тази част е било обжалвано първоинстанционното решение/, а в диспозитива на решението е изразена воля, различна от формираната- относно реална част с площ от 106 кв.м. от ПИ № 2015 от ПНИ на СО „Б.-север” при граници на реалната част: път, ПИ № 2016, ПИ № 2014 и останалата част от ПИ № 2015, очертана с оранжев цвят от три страни и с жълт цвят от една страна на скицата на лист 100 от делото.
3. В решение № 55 от 06.07.2009 г. по т.д.№ 541 от 2009 г. на ВКС, Първо т.о. е прието, че формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт и че за да са налице условията на чл.247 от ГПК грешката следва да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда, както и че е недопустимо по този ред да се поправя неправилно формирана моля или да се замества липсваща воля на съдебния състав. Няма противоречие и с това решение на ВКС, тъй като от мотивите на обжалваното решение на Варненския окръжен съд без затруднения може да се установи кой е бил предмета на правния спор и по отношение на коя част от имота е формирана волята на съда- реалната част с площ от 494 кв.м. от ПИ № 2015, която част е била предмет на въззивното обжалване, тъй като пред Варненския окръжен съд е било обжалвано само решение № 1102 от 13.04.2009 г. по гр.д.№ 9211 от 2007 г. на Варненския районен съд в частта му за отхвърляне на иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за тези 494 кв.м., но не и решение № 3233 от 03.11.2009 г. по същото дело за отхвърляне на иска по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за останалата част от 104 кв.м. от ПИ № 2015. Мотивите на решението от 28.06.2013 г. са ясни и не се налага да бъдат тълкувани и с поправката на очевидната фактическа грешка не се поправя неправилно формирана воля и не се замества липсваща воля, а се поправя несъответствието между правилно формираната воля на съда и нейното външно изразяване.
4. В решение № 86 от 23.06.2009 г. по гр.д.№ 1348 от 2005 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че по реда на чл.247 от ГПК съдът не може да поправя неправилните си правни изводи. Няма противоречие с обжалваното решение, с което не са поправени правните изводи на въззивния съд в основното му решение, а е поправено несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по посочените от касаторите два правни въпроса: 1. Допустимо ли е по реда на поправката на очевидна фактическа грешка съдът сам да поправи пропуска си да се произнесе по правния спор, с който е сезиран и 2. Когато липсва задължителен реквизит /произнасяне по предмета на делото в диспозитива на решението/ допустимо ли е този пропуск да се отстрани по реда на поправката на очевидна фактическа грешка или това може да стане единствено по реда на инстанционното обжалване на решението. Тези посочени от касаторите правни въпроси не могат за обусловят допускането на касационното обжалване, тъй като не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, така както бе разяснено това понятие в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС. Според него, въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в решението по конкретното дело. В настоящия случай първият посочен от касаторите въпрос /допустимо ли е по реда на поправката на очевидна фактическа грешка съдът сам да поправи пропуска си да се произнесе по правния спор, с който е сезиран/ е неотносим към настоящото дело, по което въззивният съд не е пропуснал да се произнесе по правния спор, а напротив произнесъл се е, но при описанието на спорния имот е допуснал очевидна фактическа грешка- несъответствие между формираната му воля и нейното външно изразяване. Неотносим е и втория посочен от касаторите въпрос /когато липсва задължителен реквизит /произнасяне по предмета на делото в диспозитива на решението/ допустимо ли е този пропуск да се отстрани по реда на поправката на очевидна фактическа грешка или това може да стане единствено по реда на инстанционното обжалване на решението/, тъй като в диспозитива на решението на Варненския окръжен съд не липсва задължителен реквизит- има произнасяне по предмета на делото, но е допусната фактическа грешка в описанието на спорната реална част от имота.
Предвид на всичко гореизложено не са налице посочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1409 от 28.06.2013 г. по гр.д.№ 1145 от 2009 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, III състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.