О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 11.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1072/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез процесуалния му представител юрисконсулт А. Т. срещу въззивното решение на К. окръжен съд от 29.І.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 627/2009 г., с което е отменено решението на К. районен съд от 3.ХІІ.2004 г. постановено по гр.д.№ 847/2004 г., в частта с която е отхвърлен предявения от Ц. П. срещу жалбоподателя иск за заплащане на обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и вместо това е осъдено дружеството да й заплати обезщетение на това основание в размер на 2130.60 лв, ведно със законната лихва за забава считано от датата на завеждане на исковата молба 1.Х.2004 г. с останалите законни последици. Поддържат се оплаквания за процесуална недопустимост на съдебния акт, допуснати нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ищцата Ц. П..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
На първо място касаторът поставя въпроса за недопустимост на съдебния акт поради произнасяне на съда по просрочена въззивна жалба. По въпроса за пропускане на срока за обжалване от Ц. П. К. районен съд с определение № 64 от 16.І.2009 г. по гр.д.№ 847/2004 г. се е произнесъл, като е възстановил пропуснатия от нея срок за обжалване на основание чл. 37 от ГПК(отм.), като първоинстанционния съдебен акт е оставен в сила с определение от 23.ІV.2009 г. на К. окръжен съд по ч.гр.д.№ 229 /2009 г, а ВКС с определение № 411 от 13.VІІ.2009 г. постановено от ІV гр.отделение по ч.гр.д.№ 363/2009 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното определение от 23.ІV.2009 г. по ч.гр.д.№ 229/2009 г. на К. окръжен съд. Т.е. три съдебни инстанции са се произнесли по въпроса за допустимостта на производството по обжалване на решението на първата инстанция по претенцията по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, от което следва извод за неоснователност на възражението за произнасяне по недопустима жалба с обжалваното решение на К. окръжен съд.
По съществото на жалбата се поставя процесуалния въпрос за доказване на вредите от оставане без работа на работника, което станало едва при въззивното разглеждане на спора, поради което касаторът счита, че представените копия от трудовата книжка на ищцата не са нови доказателства по смисъла на чл. 205 ал.1 от ГПК(отм.). По този въпрос К. окръжен съд в пълно съответствие със задължителната съдебна практика – т.6 на Тълкувателно решение № 1/ 4.І.2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е приел за допустимо това доказателствено средство, прието именно в тази инстанция, така че и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Материалноправният въпрос относно размера на лихвата за забава при наличие на увеличение на претенцията по реда на чл. 116 ал.1 пр.2 от ГПК(отм.) от предявения размер с исковата молба 1320 лв на 2130 лв пред въззивната инстанция след възстановяване на срока за обжалване, както и доводите във връзка с удължения срок на дължимост на лихвата по вина на ищцата, която пропуснала да обжалва решението на районния съд своевременно, е получил правилен отговор според правната теория и съдебната практика, тъй като дължимостта на лихва съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД не е поставена в зависимост от други фактори. В настоящия случай съдът е присъдил лихвата върху размера на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ от датата на исковата молба.
На последно място е поставен въпроса за пасивната легитимация на ответника по делото – жалбоподател в настоящото производство. Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства за преобразуването на първоначалния ответник “Е. София област” на [фирма] и наличието на правоприемство между посочените правни субекти по смисъла на чл. 120 от ГПК(отм.) .
Според касатора посочените въпроси в жалбата са такива по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Това разбиране изцяло се разминава със задължителната съдебна практика на ВКС – Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г.– т.4 . С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което искането на жалбоподателя следва да се отклони. Разноски за настоящата инстанция не са направени от ищцата по делото, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на К. окръжен съд от 29.І.2010 г. по в.гр.д.№ 627/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: