О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 11.09.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1659/2019
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, гр. София срещу определение № 1582 от 13.05.2019 г. по в. ч. т. д. № 34/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение,VІ-13 състав определение от 21.11.2018 г. по т. д. № 893/2018 г., производството по същото дело е прекратено поради неподведомственост на спора на съда предвид наличието на арбитражна клауза.
Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че арбитражната клауза, съдържаща се в сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия от 2007 г., е приложима и за отношенията им във връзка с балансиращата енергия, възникнали по силата на приетата след сключването му нормативна уредба (Правилата за търговия с електрическа енергия). Поддържа, че според посочените правила съществуващият между страните договор за изкупуване на електрическа енергия е единствено критерий за формиране на балансиращите групи, като отношенията по повод участието на ответника в балансиращата група на „Н.“ АД са напълно самостоятелни от отношенията, породени от този договор и следователно към тях не може да бъде приложена съдържащата се в него арбитражна клауза.
Като релевантни за допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Приложима ли е арбитражна клауза, включена в действащ между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, към спор с предмет различно правоотношение, за което се твърди, че е възникнало по силата на последваща договора нормативна уредба, съгласно която страните по това различно правоотношение са производител на електрическа енергия от ВИ, който няма сключен договор с координатор на комбинирана балансираща група и съответния купувач по договора за изкупуване на електрическа енергия (обществения доставчик); 2. Когато страните по един договор за изкупуване на електрическа енергия са уговорили, че споровете по въпроси, които не са изрично уредени в договора, ще бъдат разрешавани от арбитраж, то приложима ли е тази арбитражна клауза спрямо абсолютно всички видове спорове, които биха могли някога да възникнат между страните, или спорът следва поне да е свързан с предмета на отношенията по договора, в който е уговорена арбитражна клауза; 3. Следва ли да се прилага арбитражна клауза, предвидена в договор за изкупуване на електрическа енергия, към извъндоговорните отношения по балансиране на пазара на електрическа енергия; 4. Идентичен ли е по характер правният спор, свързан със заплащане на суми от производител на електрическа енергия от ВИ към обществения доставчик във връзка с реализирани небаланси, с неправния спор за приспособяване на договор за изкупуване на електрическа енергия към нововъзникнали след сключването му обстоятелства; 5. Когато систематически и смислово в текста на арбитражна клауза фразата „споровете по въпроси, които не са изрично уредени в договора“ е поставена между фразите „споровете, породени или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или прекратяване“ и „приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства“, които две фрази категорично имат предвид отношения, свързани с предмета на договора, то следва ли фразата „споровете по въпроси, които не са изрично уредени в договора“ да бъде тълкувана като такава, разширяваща обсега на арбитражното споразумение извън рамките на предмета на договора; 6. Когато съществуването на един договор е просто критерий за евентуално развитие на извъндоговорни отношения със съвсем различен предмет от тези по договора и договорът по никакъв начин не регулира тези извъндоговорни отношения, следва ли арбитражната клауза, предвидена в този договор и изрично включваща в обсега си единствено „спорове, породени от този договор или отнасящи се до него, включително…“, да разпростира действието си и спрямо тези извъндоговорни отношения между страните; 7. Представлява ли необосновано разширително тълкуване на текста на арбитражна клауза, уговорена в договор за изкупуване на електрическа енергия, прилагането на тази арбитражна клауза и спрямо извъндоговорни отношения между същите страни, но с различен предмет, без приложението й спрямо тези извъндоговорни отношения да е изрично посочено в текста на арбитражната клауза“.
По отношение на така поставените въпроси частният касатор поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) предвид липсата на формирана практика на ВКС. Освен това, заявява и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт, аргументирана с доводите, изложени в самата частна касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба – „К. У. П.“ АД, гр. София – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане, респ. за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 27.06.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
При постановяване на атакуваното определение въззивният съд е приел, че между страните съществуват паралелно две правоотношения: едното правоотношение е породено от сключения между тях през 2007 г. договор за изкупуване на електрическа енергия, а другото правоотношение е свързано с балансиращата енергия и е възникнало като последица от приетото след сключване на този договор изменение на енергийното законодателство и по-конкретно – от разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), съгласно която, в случаите, когато производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не са прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща група, те са в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия. Според съдебния състав, в настоящата хипотеза, доколкото ответникът, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, не е сключил изричен договор за участие в конкретна балансираща група, ищецът „Н.“ ЕАД, по силата на чл. 56, ал. 5 във връзка с чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ, е включил същия в координираната от него балансираща група, с оглед участието в която са и претендираните с исковата молба суми. Въззивният съд е счел, че съществуването и размерът на вземанията на ищеца по предявените искове са пряко обусловени от възникването и съдържанието на правоотношенията между страните, произтичащи от договора за изкупуване на електрическа енергия от 2007 г., тъй като, ако ответникът – „К. У. П.“ АД не беше сключил такъв договор с ищеца „Н.“ ЕАД, то последният не би имал право да го включи в балансиращата си група и да претендира заплащане на процесните суми (чл. 63, ал. 2 ПТЕЕ). С оглед на това е направен и изводът, че предвиденият в договора за изкупуване на електрическа енергия арбитражен ред за разрешаване на възникнали между страните спорове е приложим и по отношение на спора, заявен с исковата молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато само по единия от поставените от частния касатор въпроси, а именно – по първия въпрос, но не и по останалите въпроси, доколкото същите не могат да бъдат преценени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид относимостта им към правилността на атакуваното определение. Първият заявен в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му е определящо за извода на въззивната инстанция за недопустимост на образуваното пред съда производство поради наличието на арбитражна клауза. По отношение на този въпрос касационното обжалване следва обаче да бъде допуснато не на поддържаното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид обстоятелството, че междувременно по същия е формирана практика на ВКС, на която обжалваният акт противоречи. В постановеното по спор между същите страни определение № 388 от 14.08.2019 г. по ч. т. д. №[ЕИК] г. на І т. о. е прието, че: Когато по силата на нормативен акт сключеният материалноправен договор е предвиден като предпоставка за настъпването на определени правни последици за страните, включително за пораждане на нови права и задължения, които не са уговорени в договора, не може да се приеме, че по правило тези права и задължения попадат в приложното поле на арбитражната клауза; Преценката за приложението на арбитражната клауза следва да се извърши с оглед на това доколкото настъпилите по силата на закона последици засягат съдържанието на породените от сключения между страните договор права и задължения; В случай, че наличието на договора е възприето само като критерий за приложението на определени нормативни разпоредби, които не уреждат правоотношението по договора, а пораждат съвсем различни по съдържание права и задължения за страните, тогава това ново правоотношение не се обхваща от арбитражната клауза.
Настоящият състав изцяло споделя разрешението на релевантния за спора въпрос, възприето в цитираната практика на ВКС. С оглед на това направеният от въззивния съд извод, че съдържащата се в договора между страните за изкупуване на електрическа енергия арбитражна клауза и по-конкретно частта й, касаеща „приспособяването на договора към нововъзникнали обстоятелства“, е относима и към отношенията им във връзка с участието на ответника в балансиращата група на ищеца е неправилен. Доколкото включването на ответника „К. У. П.“ АД, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, в балансиращата група на ищеца „Н.“ ЕАД, с който е сключил договор за изкупуване на електрическа енергия, не е довело до изменение на съдържанието на този договор или на породените от него права и задължения, не може да се счете, че е налице „приспособяване на договора към нововъзникнали обстоятелства“, която хипотеза е обхваната от процесната арбитражна клауза. Видно от исковата молба, предмет на спора не е съдържанието, изпълнението или неизпълнението на сключения между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, а дължимостта на суми за балансираща енергия, които ищецът претендира за изпълнени от него дейности (разпределяне небаланси между членовете на балансиращата група) в качеството му на координатор на същата. Наличието на договор за изкупуване на електрическа енергия е само критерий за включването на съответния производител на електрическа енергия в определена балансираща група, когато той не е избрал сам координатор на комбинирана балансираща група. Оттук и изводът, че предвидената в чл. 53, ал. 2 от този договор арбитражна клауза е неотносима към заявените с исковата молба претенции, основани на участието на ответника в балансиращата група на „Н.“ ЕАД. Следователно, направеното от него възражение за неподведомственост на спора на съда е неоснователно.
Поради изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед допускането на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не подлежи на обсъждане второто заявено от частния касатор основание – това по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1582 от 13.05.2019 г. по в. ч. т. д. № 34/2019 г. на Софийски апелативен съд за прекратяване на производството по същото дело поради неподведомственост на спора на съда.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: