О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№555
София, 12.11.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1294 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по пет касационни жалби.
С решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд е отменено решение №1023 от 22.06.2017г. по гр.д. № 666/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявения установителен иск за разликата над 3041 лв. и вместо това е признато за установено по отношение на Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./ на реална част с площ 5929 кв.м. от ПИ № 10135.5200100 по КК на [населено място], целият от 13 802 кв.м., защрихована в цианов цвят на скицата на л. 377, която е приподписана от съда и съставлява неразделна част от решението. С решение № 187 от 14.12.2017г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, е оставена без уважение молбата на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, изразяваща се в това, че погрешно съдът е препратил към скицата на л.377, която не отразява спорната площ от 5929 кв.м., вместо към скицата на л. 376, на която площта е защрихована в кафяв цвят. С решение № 4 от 15.01.2018г., също в производство по чл. 247 ГПК, е оставена без уважение молба на [фирма] за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, чрез замяна на думата „цианов” със „син”, както и за замяна на цифрата 5929 кв.м. с 5483 кв.м. Със същото решение е оставено без уважение и евентуалното искане за тълкуване на решението.
1.Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на Област В., обжалва основното решение № 172 от 23.11.2017г. Твърди, че то е недопустимо, и неправилно. Недопустимостта обосновава с факта, искът е уважен за по-голяма площ от заявената. Поради това претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК поради вероятна недопустимост или очевидна неправилност. Също така формулира правни въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1/ при предявен установителен иск за собственост с посочено придобивно основание за част от имота чл. 17а ЗППДОбП, а за другата част – различни основания, едното от които давност, дължи ли съдът да посочи придобивния способ, по силата на който ищецът е собственик; 2/ съдът длъжен ли е да се произнесе по иска за собственост за имот с площта, посочена от ищеца, или може да признае, че ищецът е собственик на по-голяма площ.
Ответникът по тази жалба [фирма] взема становище за недопускане на касационно обжалване.
2. От своя страна [фирма] също обжалва решение № 172 от 23.11.2017г. Излага, че претенцията на дружеството словесно е уважена изцяло, но посоченото в диспозитива графично изображение, обявено за неразделна част от решението, не съответства на постановеното решение. Поради това обжалва решението в частта за графичното изображение. Изтъква, че скицата очевидно не онагледява уважената изцяло съвкупно от двете инстанции претенция за целия имот, нито пък допълнително уважената от въззивния съд претенция. Освен това, на скицата не съществува цианова защриховка, а контур в цианов цвят. Моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по изложените съображения, обуславящи несъответствие между скицата и текста на решението, което прави невъзможно неговото изпълнение.
В писмения си отговор ответникът по жалбата Държавата изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване.
3. [фирма] е подало и насрещна касационна жалба срещу решение № 172 от 23.11.2017г. В нея са изложени същите съображения, както в касационната жалба на дружеството, касаещи несъответствието между диспозитива на решението и скицата, към която то препраща. Като основание за допускане на касационно обжалване отново е изтъкната очевидната неправилност, базирана на тези несъответствия, които не са били отстранени от съда по реда на чл. 247 ГПК.
4. Подадена е от [фирма] касационна жалба срещу решението от 14.12.2017г., с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Поддържа се неговата неправилност, тъй като не е отстранено съществуващото несъответствие между скицата на л. 377 и волята на съда да уважи иска изцяло, доколкото скицата не отразява целия имот, предмет на спора. Твърди се, че решението е очевидно неправилно поради отказа на съда да поправи явното несъответствие между формираната в мотивите воля и обективирането й в диспозитива посредством текста: „защрихована в цианов цвят на скицата на л. 377 от делото”.
В отговора си Държавата намира, че не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2 ГПК очевидна неправилност.
5. Подадена е от [фирма] и касационна жалба срещу решението от 15.01.2018г., с което е отказано допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в замяна на думата „цианов” с думата „син” и на цифрата 5929 с 5483 /касаещи площта на имота/; отказано е и тълкуване на волята на съда. В жалбата отново са изложени съображенията за наличие на допусната очевидна фактическа грешка и за допусната от съда очевидна неправилност при неотстраняването й. Формулирани са четири въпроса, които след отказа на съда да отстрани очевидните фактически грешки остават неясни и поради това подлежат на тълкуване от съда. Поради това се поддържа, че налице основанието по чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност.
В приложения отговор Държавата застъпва тезата, че решението е правилно, а жалбата не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата на ищеца [фирма], насочена срещу основното решение – това от 23.11.2017г. е недопустима поради липса на интерес от обжалване. С решението искът е уважен изцяло, за пълната претендирана площ от имота. Въпреки изтъкнатите от жалбоподателя неточности относно посочената в диспозитива площ и препращането към графично изображение на скица, в която тази площ не е отразена, за него не е налице интерес да обжалва съдебния акт, който в крайна сметка е удовлетворителен за него. За отстраняване на визираните несъответствия ищецът е отправил две молби за поправки на допуснати очевидни фактически грешки, решенията по които молби са предмет на касационно обжалване. Именно по този начин ще бъде защитен интереса му срещу допуснатите от съда неточности. Предвид изложеното касационната жалба [фирма] срещу решението от 23.11.2017г. следва да се остави без разглеждане. Същото се отнася и за подадената от дружеството насрещна касационна жалба. Същата няма характер на насрещна, доколкото, както бе посочено, цялото предявено от ищеца право е уважено.
Производството е по установителен иск за собственост на [фирма] срещу Държавата относно реална част с площ от 8524 кв.м. от ПИ № 10135.5200.100 по КК на [населено място], м. „Малка чайка”, целият с площ от 13802 кв.м. Първоначално искът е предявен за реална част с площ 5970 кв.м. С изменение от съдебно заседание на 18.11.2016г. искът е увеличен за площ от 8970 кв.м., а с изменение от съдебно заседание на 02.06.2017г. площта на претендираната реална част е намалена от 8970 кв.м. на 8524 кв.м. Тази площ е отразена на комбинирана скицата № 2 на л. 465 от първоинстанционното дело и е очертана с червен цвят след геодезическо заснемане от тройната техническа експертиза. Това е площта, заключена между съществуващите на място огради и водната площ, измерена с точност.
С първоинстанционното решение искът е уважен за 3000 кв.м., за която площ е безспорно установено, че през 1975г. е определена и предоставена за строителство на „Морска спортна база” на Д.-В.. През 1989г. е разпределено стопанисването на социалните бази на бившия Технологичен автокомбинат-В. като на ДФ „В.-автотранспорт” е предадена за стопанисване Морска база от 9 дка; при извършеното през 1991г. реорганизиране на ДФ „В.-Автотранспорт” тази база е предадена на [фирма], което е отразено и в съставения акт за държавна собственост от 1978г. Видно от приемо-предавателния протокол, че е предаден терен от 8970 кв.м. с постройки и оборудване. Според приетите счетоводни експертизи земята и постройките на Морска спортна база са включени в активите на [фирма] през декември 1991 г. при отделянето от ДФ „В.-автотранспорт”, като по счетоводна сметка 201 „Земя” е заведена земя с площ 3000 кв.м., съгласно А. № 13919/28.02.1978 г., а превишението от 5970 кв.м. е заведено по задбалансова сметка за активите, тъй като няма нотариален акт и акт за държавна собственост.
Тройната техническа установява, че площадката, отредена за Д. „Автотранспорт”- В. попада изцяло в границите на ПИ № 10135.5200.100 по КК на [населено място] с площ от 13 804 кв.м., за който е съставен акт за държавна собственост през 2009г. Владяната от ищеца площ, заключена между оградите и езерото е 8970 кв.м., а при извършено точно геодезическо заснемяне е установено, че площта е 8524 кв.м. Именно въз основа на този експертиза, приета в с.з. на 07.04.2017г. и скицата към нея на л. 465, е допуснато последното изменение на иска досежно претендираната площ.
Първоинстанционният съд е намерил иска за основателен за площ от 3041 кв.м., защрихована в червен цвят на скицата на л.377, за която площ безспорно са установени предпоставките на чл.17а ЗППДОбП/отм./ По отношение на разликата до пълния размер от 8524 кв.м. е счел, че искът следва да се отхвърли, тъй като предмет на спора не е цялата площ, владяна от ищеца, а само реална част от него, графично посочена на скицата на л.79; за останалата реална част от 2970 кв.м. е извършено оттегляне на иска и прекратяване на производството с определение от 18.11.2016г.
Въззивният съд е намерил за неправилно схващането на първата инстанция, че предмет на спора не е цялата владяна от ищеца площ, а част от нея. С определението от 18.11.2016г., с което е допуснато изменение на иска, спорният предмет е очертан ясно – площ от 8970 кв.м. /по-късно намалена на 8524 кв.м./ и тя обхваща както тези 3000 кв.м., за които първата инстанция е уважила иска, така и още 5970 кв.м. Цялата тази площ от 8970 кв.м. дружеството твърди, че е получило по реда на чл.17а ЗППДОбП, води в активите си и реално владее /виж обясненията на пълномощника на ищеца в с.з. на 18.11.2016г. при предявяване на изменението на иска/.
Въз основа на доказателствата, че площта на морската база е 8970 кв.м. по техническо замерване от 1991г. и именно тази площ е предоставена на праводателя на ищцовото дружество, съдът е формирал воля да уважи иска изцяло, тъй като този терен е придобит по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Предвид уважаването на иска от първата инстанция за 3041 кв.м. съдът е постановил диспозитив за разликата от 5929 кв.м. и е посочил, че това е площ, защрихована в цианов цвят на скицата на лист 377 от делото, която е неразделна част от решението.
С молба от 24.11.2017г. ищецът [фирма] е поискал отстраняване на очевидна фактическа грешка. Изтъкнал е, че текстът ”защрихована в цианов цвят на скицата на л.377” не съответства на останалата част от диспозитива, според която площта е 5929 кв.м., тъй като обконтурената в цианов цвят площ е 4745/5883 кв.м. видно от легендата към скицата. Според молителя процесната площ в пълния й обем е отразена на скицата на л.376 в кафяв цвят и на комбинираната скица № 4 на л. 378 в кафяви линии и щриховка. В решението от 14.12.2017г. съдът е приел, че не е допустимо чрез поправка на ЯФГ да се замести волята на съда, а допускането на исканата такава би довела до изменение на решението относно присъдената площ чрез прилагането на различна скица.
С молба от 18.12.2017г. ищецът е поискал втора поправка на очевидна фактическа грешка, с която да се замести защрихованата в цианов цвят площ на скицата със защрихованата в син цвят или евентуално да се извърши тълкуване на решението по четири въпроса, които остават неясни при така постановения диспозитив. С решението от 15.01.2018г. съдът е отказал както поправката, така и тълкуването. Отново е посочил, че исканата поправка би довела до промяна в присъдената площ, както и че волята на съда не е неясна, а страната не е съгласна с нея, при което защитата е чрез обжалване.
При преценка на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното:
По жалбата на Държавата. Предвид установеното, че след изменението на иска от 02.06.2017г. претендираната от ищеца реална част е с площ 8524 кв.м., а с обжалваното решение от 23.11.2017г. съдът е признал на ищеца права върху по-голяма площ – 8970 кв.м., то е налице вероятна недопустимост на решението като постановено свръх петитум. Поради това основното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК в частта, с която е уважен иска за площта над 8524 до 8970 кв.м.
В останалата част, с която искът е уважен за разликата над 3041 кв.м. до 8524 кв.м. не са налице предпоставки за достъп до касационен контрол. Първият, повдигнат в изложението правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, визира задължението на съда при предявен иск за собственост да посочи придобивното основание на ищеца, което приема за осъществено. В случая Варненски апелативен съд е посочил в диспозитива, че собствеността се притежава на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ и няма данни това основание да се отнася само за част от имота. С изменението на иска от 18.11.2016г. ищецът поддържа, че притежава собствеността върху цялата площ на това основание, а основанието давност е въведено като евентуално. Съдът е признал първото основание и не е пристъпвал към обсъждане на евентуалното.
Вторият въпрос касае различието относно претендираната и уважената площ и е обхванат от преценката за вероятна недопустимост, дала основание за достъп до касационен контрол.
По жалбите на [фирма] срещу двете решения по чл. 247 ГПК. Налице е съмнение за очевидна неправилност на тези решения. При ясно изразената в мотивите воля да уважи иска в пълен размер /за цялата претендирана площ/, съдът в диспозитива не е взел предвид претендираната от ищеца площ според последното допуснато изменение на иска, а е посочил по-голяма площ. От друга страна, приел е за неразделна част от решението скица на вещо лице, в която не е изобразена претендираната площ, а и е посочил, че площта е защрихована в цианов цвят, при все че на тази скица /на л. 377/ липсва площ защрихована в този цвят. В решенията, с които двукратно отказва поправка на тези посочени от ищеца несъответствия и грешки, съдът е изтъкнал само, че по този начин би се стигнало до промяна на волята му. Предвид изложените от касатора обстоятелства в молбите му по чл. 247 ГПК е налице съмнение за очевидна неправилност на двете решения за поправка на очевидни фактически грешки. В случая, пряко от съдържанието на постановеното решение, без оглед на събраните доказателства, произтича несъответствие между и диспозитива на съдебния акт в частта му относно площта на имота и скицата, към която той препраща за онагледяване на тази площ. Това несъответствие се дължи на грешка, която би могло да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК, без да се променя решаващата воля на съда. Поради това касационното обжалване на двете решения по чл. 247 ГПК следва да се допусне поради съмнение за очевидна неправилност.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба и насрещната касационна жалба на [фирма] срещу решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 23.11.2017г. по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд по касационната жалба на Държавата в частта, с която предявения установителен иск за собственост за реална част от ПИ № 10135.5200100 по КК на [населено място], целият от 13 802 кв.м., е уважен за разликата над 8524 кв.м. до 8970 кв.м.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата обжалвана от Държавата част, с която е уважен иска за разликата над 3041 кв.м. до 8 524 кв.м.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 187 от 14.12.2017г. и на решение № 4 от 15.01.2018г., двете постановени по гр.д. № 446/2017г. на Варненски апелативен съд, по касационната жалба на [фирма].
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавни такси по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационните жалби в размер на по 100 /сто/ лева всеки от тях.
При неизпълнение касационните жалби ще бъдат върнати.
След внасяне на таксите делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
В частта, с която касационната жалба на [фирма] се оставя без разглеждане, определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя. В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.