О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.555
гр. София,13.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№605 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1377 от 01.07.2014 г. по т.д. №323/2013 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение от 15.08.2014 г. по т.д. №3412/2010 г. на СГС, ТО, VI-2 с-в, с което [фирма] е осъдено да заплати на „В. ундТрахте Г.” /в несъстоятелност/, ФР Германия, на основание чл.812 от Германския граждански кодекс, сумата от 85 195.96 лв., ведно със законната лихва от 27.12.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че въззивният съд неправилно е приложил чуждото, вместо българското материално право, а и в нарушение на чл.43, ал.1 от КМЧП не е установил съдържанието на приложеното от него право. Навеждат се доводи, че съдът е следвало да установи по безспорен и категоричен начин, чрез изискване на становище от специализирани институти, съдържанието и смисъла на целия чужд нормативен акт, който счита за приложим, а не само на една или няколко норми. Сочи се, че въпреки изричната норма на чл.9 от немския Закон за несъстоятелността, която изисква изтичане на два дни от датата на публикуване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, за да има то действие, съдът е приел в обжалваното решение, че плащане, извършено, по-малко от 24 часа след датата на вземане на решението от немския съд, съставлява нищожно правно действие. Предвид изложеното се иска от съда да отмени обжалваното решение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Когато български съд прилага чуждо право, обективирано в съответния нормативен акт, трябва ли да установи съдържанието на целия акт или само на норми, посочени му от страните по делото 2. Ако между страните по делото възникне спор относно тълкуване на даден правен институт от чуждото право, българският съд, който прилага това право, длъжен ли е да използва способите, посочени в чл.43 от КМЧП – да изиска информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изиска становища на експерти и специализирани институти или може да извърши преценката и сам, дори и да съществува риск от неточно правоприлагане – в нарушение на чл.44, ал.1 от КМЧП, който изисква чуждото право да се приложи както се прилага в създалата го държава. По отношение на тези въпроси се поддържа селективното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид лаконичната норма на чл.43 от КМЧП и липсата на отговор на въпросите в съдебната практика, а и поради необходимостта от създаване на ясни и точни правила, които следва да спазват съдилищата, за да се достигне до точния смисъл на чуждото право и за да се постановяват съдебни решения, правилни и законосъобразни, както по българското, така и от гледна точка на чуждото законодателство.
Ответникът по касация „В. ундТрахте Г.” /в несъстоятелност/, ФР Германия, заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страни в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният от „В. ундТрахте Г.” /в несъстоятелност/, ФР Германия иск по чл.812 от Германския граждански кодекс за заплащане на сумата от 85 195.96 лв., преведена от ищеца по сметка на [фирма] в нарушение на чл.21, ал.2, пр.2 от Германския закон за несъстоятелността – без съгласие на временния синдик /нищожност поради нарушение на закона – чл.24, ал.1, вр. чл.81 от Германския закон за несъстоятелността/, въззивният съд е приел с оглед разпоредбата на чл.4, ал.2, б.м от Регламент /ЕО/ №1346/2000 на Съвета от 29.05.2000 г., че приложение в случая следва да намерят както разпоредбите на германския материален закон, уреждащи нищожността, унищожаемостта или относителната недействителност на правните действия, увреждащи всички кредитори, така и правното основание на иска за връщане на даденото в нарушение на закона – чл.812 от Германския граждански кодекс. В този смисъл и след като е установил съдържанието на приложимите норми от Г. граждански кодекс и от Германския закон за несъстоятелността в актуалните им редакции и в редакциите към датата на процесния паричен превод, чрез извършване на превод от вещо лице /възложеният от съда превод на визираните нормативни актове в посочените им редакции в цялост не е осъществен поради невнасяне от страна на ответника на определения от съда депозит/, въззивният съд е извършил тълкуване на разпоредбата на чл.9 от Германския закон за несъстоятелността, като е приел, че нормата не предвижда правила относно момента на влизане в сила на решенията на съда по несъстоятелността, а представлява начин за известяване на страните за постановените в производството по несъстоятелност актове. В тази връзка е направил извод, че банковият превод по сметка на ответника от 05.04.2007 г., е осъществен при наличие на влязло в сила на 04.04.2007 г. съдебно решение, с което са наложени обезпечителни мерки и е вменено задължение за извършване на разпоредителни действия от страна на ищеца само със съгласие на назначен временен синдик, като при липсата на такова, превеждането на сумата се явява нищожно на основание чл.24, ал.1, вр. чл.81 от Германския закон за несъстоятелността, респективно сумата е получена при липса на валидно правно основание по смисъла на чл.812 от Германския граждански кодекс.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси /свеждащи се до въпроса за задълженията на съда за установяване на съдържанието, тълкуването и прилагането на чуждото право, с оглед разпоредбата на чл.43, ал.1 от КМЧП и предвидените в нея способи/, са обусловили формирането на решаващата воля на въззивния съд, тъй като за да постанови решението си, съдът е установил съдържанието на приложимите според него чужди норми, тълкувал ги е и ги е приложил, но не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези, тъй като разпоредбата на чл.43 от КМЧП е достатъчно ясна и непротиворечива, а и по приложението й е налице и задължителна практика на ВКС – решение №233 от 11.12.2012 г. по т.д.№914/2011 г. на ВКС, ТК, Второ отделение и решение №426 от 21.11.2011 г. по гр.д.№74/2011 г. на ВКС, ГК, Първо отделение. С визираните решения се приема, че съдът е длъжен да установи служебно /ex officio/ съдържанието на приложимото чуждо право, относимите към изяснената фактическа обстановка чужди правни норми и именно в изпълнение на това си задължение, съдът може да използва предвидените в чл.43, ал.1 от КМЧП начини: да използва способите, предвидени в международни многостранни или двустранни договори; да изиска информация от Министерство на правосъдието или друг орган, напр. Министерство на външните работи; да ползва становища на експерти, правни мнения и становища на специализирани институти, които разработват проблеми на чуждото или сравнителното право; ползване на различни форми на съдействие от страните, включително чрез представяне на целия закон или съответната приложима част от него от страните; ползване на информация от различни официални справочници, правноинформационни системи и други подходящи начини.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1377 от 01.07.2014 г. по т.д. №323/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.