О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 16.12.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 1723/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], срещу определение № 1493/28.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1770/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.02.2016 г. по т. д. № 1921/2010 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение чрез увеличение на размера на предявения по чл. 45 ЗЗД иск срещу Ч. Р. Н.. Поддържа, че СГС неправилно е възпроизвел в определението си изложените в уточняваща молба факти и обстоятелства във връзка с направеното искане по чл.214 ГПК за увеличение на размера на осъдителния иск срещу Ч. Н.. В молба вх. №9403/27.06.2016г. за „посочване на основанията за касационно обжалване” и в становище „за допустимост”, частният касатор описва извършените от СГС процесуални действия, както и негови процесуални действия в изпълнение на разпорежданията на съда. Обсъжда въдените в исковата молба факти и обстоятелства, както и тези в уточняваща молба по предявения при условията на евентуалност иск по чл.45 ЗЗД и как те са възпроизведени от СГС в определението от 22.02.2016г. След това излага факти за действия на Ч. Н. от които търпи вреди, така както са описани в исковата молба и молба – уточнение. Изразява становище по проектодоклада на СГС. Изтъкват се доводи, че „незаконосъобразно, неоснователно и неправилно“ въззивният съд е посочил в определение № 1493/28.04.2016 г., че обжалването на същия съдебен акт било обусловено от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпил е общ отговор от ответниците Ч. Р. Н. и [фирма] чрез адв. К. И. А., САК. Твърди се, че обжалваното определение на Софийски апелативен съд е правилно и законосъобразно и кореспондиращо на фактическата обстановка по делото. По въпроса за допустимостта на частната касационна жалба се поддържа, че същата не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като частният касатор не е поставил конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд. Твърди се още, че оплакванията за необоснованост и за невземането предвид на установени по делото обстоятелства не представлявали основания за обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Всеки от ответниците е приложил списък по чл. 80 ГПК и е направил искане за присъждане на разноски, сторени от доверителя му, в размер на 250 лв.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди определение от 22.02.2016 г. по т. д. № 1921/2010 г. на СГС, Софийският апелативен съд е приел, че са били налице пречки да се допусне изменение на предявения евентуален осъдителен иск на В. С. Д. срещу Ч. Н. изразяващо се в увеличение на размера на иска. Според съда освен вреди в размер на дружествения дял ищецът претендира, чрез увеличение на иска, и други вреди, чрез въвеждане на нови обстоятелства, различни от описаните в исковата молба. Тези действия на ищеца са квалифицирани от Софийския апелативен съд като предявяване на нов иск, по който не била заплатена държавна такса.
Становището на настоящия състав на ВКС, ТК по допустимостта на касационното обжалване произтича от следното:
При въведената селективност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са установени изискванията, регламентирани в чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно определение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото пред Софийския апелативен съд. В правомощие на касационния съд е само да уточни и конкретизира този въпрос, но не и да го извежда, доколкото това би било в противоречие с диспозитивното начало в процеса по арг. от чл. 6 ГПК и т. 1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението към касационната жалба такъв въпрос не е формулиран. Наведените от касатора доводи представляват оплаквания за неправилност на обжалваното определение, които могат да бъдат релевирани в производството по същество, което предполага преди това частната жалба да е била допусната до касационно обжалване. Доколкото посочването на правен въпрос е общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК, липсата на такова е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато.
Освен общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – материално и/или процесуално правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд, законът въвежда и допълнителен критерий за селективност на касационните жалби. Същият въпрос трябва или да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /т. 1, ал. 1, чл. 280 ГПК/, или да е решаван противоречиво от съдилищата /т. 2, ал. 1, чл. 280 ГПК/, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3, ал. 1, чл. 280 ГПК/. Касаторът не е посочил на кой допълнителен критерий се позовава, за да обоснове допустимостта на касационната жалба, а липсата му е основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
След като не са налице както основната, така и допълнителни предпоставки на ГПК за селектиране на частната касационна жалба, въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол. С оглед на изхода на делото на ответниците по касацията следва да се присъдят документираните разноски по 250 лв. за всеки от тях, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвения отговор на частната касационна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 22.02.2016 г. по т. д. № 1921/2010 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, десети състав.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на Ч. Р. Н., ЕГН [ЕГН] разноски в размер на 250 лв.
ОСЪЖДА В. С. Д., ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] разноски в размер на 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: