4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 555
гр. София, 17 юни 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1971 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. „З.“ – [населено място] срещу Решение № 2049/09.12.2015г., постановено по възз.гр.д. № 2770/2015 г. по описа на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено Решение № 2663/16.06.2015г. по гр.д. № 13615/2014 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционния съдебен акт е уважена претенцията на С. Д. Д. и Г. А. Д. срещу ДФ „З.” за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 97, том 1, рег. № 646 по дело № 75/2004 г. на нотариус Д. Б. с рег. № ……, в частта, с която ипотеката е учредена и върху жилищна сграда, находяща се в УПИ № XI-458, кв. 8 по регулационен план на [населено място]. Прието е, че договорът в тази му част и по отношение на този имот е сключен в нарушение на принципа за специалност на ипотеката, предвиден с разпоредбата на чл. 166, ал.2 ЗЗД; както и в нарушение на изискванията за посочване, индивидуализация и тъждество на имота, предмет на ипотечното право, регламентирани с нормите на чл. 167, ал.2 и чл.170 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението на ОС – Варна е незаконосъобразно и необосновано, поради което иска отмяната му.
В изложението си по чл.284, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, касаторът релевира основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос – „учредяването на договорна ипотека по отношение на един поземлен имот разпростира ли се и по отношение на сградите, които се намират в него“.
Ответните страни по жалбата – С. Д. Д. и Г. А. Д., не са депозирали писмен отговор.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че съгласно нотариален акт № 97, том 1, рег. № 646 по дело № 75/2004 г. по описа на нотариус Д. Б. с рег. № …, вписан в Службата по вписванията – [населено място] при АВ, под акт № 79, том II, дело № 2261, вх. рег. № 3209/27.02.2004 г., Д. фонд „З.“ е предоставил на С. Д. Д. инвестиционен кредит по инвестиционна програма „Животновъдство“ в размер на сумата от 19 200 лв. за закупуване на 16 броя племенни крави, в обезпечение на който С. Д. Д. и Г. А. Д. са учредили в полза на фонда договорна ипотека върху собственото им дворно място с площ от 740 кв.м., находящо се в [населено място], [община], Област В., представляващо УПИ № XI-458, кв. 8 по регулационен план на [населено място], „ведно с построената в него жилищна сграда”, при граници за имота: улица, УПИ № V-458, УПИ № VIII-461, УПИ №IX – общ и УПИ № X – 460.
След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че при учредяване на договорната ипотека, по отношение посочената в нотариалния акт „жилищна сграда”, не е спазен принципа на специалност на ипотеката, тъй като е записано само, че тя се учредява върху дворното място, „ведно с построената в него жилищна сграда”, без посочване на индивидуализиращите сградата белези – т.е. нарушена е нормата на чл. 167, ал. 2 ЗЗД, установяваща задължителните реквизити от съдържанието на договора. Съдът е приел още, че от записаното в нотариалния акт в тази му част възниква неизвестност относно тъждеството на имота, предмет на ипотечното право, тъй като от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза е безспорно установено, че в дворното място към датата на сключване на договора, са съществували две жилищни сгради, като и двете се ползват с това предназначение, но се различават както по площ, така и по помещения, етажност и разположение в поземления имот. При отсъствието в договора за ипотека на каквито и да е характеризиращи белези на въпросната жилищна сграда – застроена площ, етажност, помещения и др. – съдът е направил извод, че е невъзможна индивидуализацията на предмета на ипотеката в тази й част и е уважил претенцията за прогласяване недействителноста на съглашението между страните по отношение на вписаната в нотариалния акт „жилищна сграда”.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.
Съгласно т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване е само този, отговорът на който обуславя въззивното решение. В случая, формулираният от касатора въпрос – „учредяването на договорна ипотека по отношение на един поземлен имот, разпростира ли се и по отношение на сградите, които се намират в него“ – не е с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК, т.е. да е материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът освен, че е общ, некоректно поставен, е и неотносим за делото. Поначало, съдебната практика и теория винаги са били константни в разбирането си, че в зависимост от постигнатото между страните съгласие, собственикът на една недвижима вещ може да ипотекира само земята, или само построеното върху нея, или земята ведно с изградените вече постройки, или земята и сградите, които ще бъдат построени. Следователно, за да обхване ипотеката съществуващите постройки в имота, това трябва да е уговорено в договора за учредяването й. Същевременно, в този договор както земята, така и сградите в нея, трябва да бъдат описани с белези, които ги индивидуализират като отделни имоти, или позволяват да бъде извършена по несъмнен начин идентификацията им. Само в този случай няма да възникне неизвестност за тъждеството на ипотекираната вещ и ипотеката ще се учреди валидно. Решаващите изводи на въззивния съд са в същата насока. Прието е, че договорът за ипотека в атакуваната му част /по отношение на вписаната „жилищна сграда”/ е недействителен, поради нарушение на изискването за специалност на ипотеката, за индивидуализация на постройката и за тъждество на ипотекираната вещ. Установеното в чл. 166, ал. 2 ЗЗД изискване за специалност има за цел да не се допусне цялото имущество на длъжника да служи като обезпечение на кредитора, както и да защити правата на трети лица, които биха придобили право на собственост върху част от имуществото на длъжника след учредяване на ипотеката. В случая съдът е приел, че страните изрично са договорили действието на ипотеката да се разпростре и по отношение на сградата, находяща се в поземления имот, но че правните последици на ипотечното право не могат да настъпят за кредитора, тъй като сделката е сключена в нарушение на нормите на чл. 166, ал. 2 ЗЗД, чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД, поради което и в тази й част е обявил договорът за недействителен.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2049 от 09.12.2015 г., постановено по възз.гр.д. № 2770/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.