О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
ГР. София, 19.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 11.05.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1339/15 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Д. срещу въззивното решение на Окръжен съд Видин /ОС/ по гр.д. №441/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу Областна дирекция на МВР – [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, с които се оспорва законността на уволнението на ищцата от длъжността „системен оператор, администрация – РУ”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед от 5.02.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК. Намира, че въззивният съд е решил в противоречие с цитираната практика на ВКС въпросите от предмета на спора / уточнени от ВКС, за да се избегнат повторения/: Следва ли към момента на получаване на предизвестието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ, в което не е уточнено на кое от двете основания по тази точка се извършва уволнението, да се приеме, че уволнението е законосъобразно, след като е била издадена заповед с посочване на конкретното основание? Към кой момент се преценява законността на уволнението – към момента на отправяне/ получаване/ на предизвестието или към момента на връчване на заповедта?
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че е налице съкращаване на щата за длъжността на ищцата, като основание за прекратяване на тр. договор с предизвестие от страна на работодателя по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ. Осъществен е и законосъобразен подбор, като част от правото на работодателя да извърши уволнението на посоченото основание. На ищцата са връчени едновременно на 5.02.14 г. предизвестие за прекратяване на тр. договор на осн. чл.328, ал.1,т.2 КТ и заповед за прекратяване на тр. договор на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 – при съкращаване на щата, вр. с чл.326, ал.2 КТ. Неуточняването на кое от двете основания по чл.328, ал.1,т.2 КТ се издава предизвестието не прави уволнението на ищцата незаконно и не накърнява правото й да се защити срещу него, тъй като основанието по пр.2 / съкращаване на щата/ е посочено в заповедта за уволнение, с която е упражнено правото на работодателя да прекрати тр. правоотношение. В подкрепа на този извод въззивният съд се е позовал на р. по гр.д. №565/09 г. на трето г.о. на ВКС. Там при уеднаквяване на практиката по въпроса: „води ли до формална незаконност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ това, че в заповедта не е посочено, на кое основание е прекратено трудовото правоотношение – поради „закриване на част от предприятието” или поради „съкращаване на щата” – е прието следното: Ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение да уточни правното основание от посочения текст на закона, но работникът или служителят, при връчване на заповедта, е узнал правното основание, целта на закона е постигната -интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания да се брани, не е поставено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено.
В случая предизвестието и заповедта за уволнение поради съкращаване на щата са връчени едновременно на служителката – или тр. договор не е прекратен с изтичане на срока за предизвестие, по чл.335, ал.1,т.2 КТ. Тогава правото на работодателя да уволни работника се упражнява с предизвестието, а заповедта за прекратяване има само констативен характер. За тези случаи се отнася цитираната от касатора практика в р. по гр.д. №1195/10 г. и по гр.д. №650/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №743/11 г. и по гр.д. №1242/11 г. на трето г.о. на ВКС.
По делото тр. договор с ищцата е прекратен без да е изтекъл какъвто и да е срок на предизвестие, поради едновременното му връчване със заповедта за прекратяване на тр. правоотношение, считано от връчването й.. Работодателят е избрал заместващата престация на чл. 220, ал. 1 КТ – изплащане на брутно трудово възнаграждение. В този случай трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление от работодателя за прекратяването на договора – чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ / опр. по гр.д. №701/11 г. на трето г.о./. Заповедта е писмено изявление на работодателя за прекратяване на тр. договор по см. на чл.335, ал.2,т.3 КТ и в нея основанието за прекратяване е точно посочено с квалификацията му по закон.. Затова правото на служителката да се защити срещу уволнението, като знае всички относими към извършването му обстоятелства, не е нарушено, както е прието и в цитираната и възприета от въззивния съд практика.
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице, поради което ВКС на РБ, трето гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Видин по гр.д. №441/14 г. от 14.11.14 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: