3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 555
С., 02.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 782/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОБЩИНА с.А. срещу решение № 239 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 559/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение от 12.10.2009 г. (погрешно посочена 2010 г.) по гр.д.№ 8294/2008 г. на Варненския районен съд, ІХ състав и е постановено друго, с което е уважен предявения от [фирма] С. срещу касатора иск с правно основание чл.327 ТЗ за сумата 5 852,21 лв., представляваща незаплатена цена по договор за доставка на брашно от 18.08.2002 г., както и обективно съединения иск за неустойка по чл.92 ЗЗД за забава в плащането й в размер на 1 588.05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.10.2008 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради постановяването му при наличие на всички отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че материалноправния въпрос, по който е произнесъл съда е този за погасителната давност и начина на нейното спиране, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, според която давността се спира с предявяване на иск – първоначален, насрещен и с възражение.Позовава се на Решение № 3742/1983 г. по гр.д.№ 2288/83 г., І г.о., ВС, както и на Решение № 72 от 08.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 17/2009 г., І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което по аналогичен случай е прието, че привличането на ответника като трето лице-помагач в друг процес не прекъсва давността, който ефект е налице само при предявяване на иск.
Ответникът по касация [фирма] не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол въззивен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че по силата на сключен между страните договор от 18.08.2002 г. [община] е получила по фактура от 28.12.2002 г. брашно на стойност 6 352 лв. вкл. с ДДС. Ищецът признавал получаването на плащане по нея в размер на 500 лв., поради което било безспорно, че ответната община не е погасила задължението си по договора в размер на 5 852,21 лв. Основният спор се концентрирал върху въпроса погасено ли е по давност вземането на ищеца, чиято изискуемост настъпила на 08.01.2003 г., а искът е предявен на 14.10.2008 г.
Въззивният съд приел, че ответната община е участвала като подпомагаща страна в процеса, образуван по иск на същия ищец срещу АСП към МТПС за същото вземане за главница и неустойка, които са били отхвърлени поради липса на пасивна материалноправна легитимация, като според постановеното в това производство решение задължено към ищеца лице е помагачът на ответника – [община]. Развити са съображения, че законът не е обвързал спирането на погасителната давност само и единствено с предявяването на иск, по който се формира сила на пресъдено нещо (Решение № 206 от 11.05.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 613/2004 г., І т.о.). Тъй като Общината е била подпомагаща страна в посоченото производство, предявяването на иск по това дело за идентично по произход и размер вземане, макар и срещу различен ответник според съда не води до отпадане на естеството на спора по гр.д.№ 1738/2004 г. на В. на съдебен процес относно вземането. Горното следвало както от задължителната сила на мотивите в отношенията между ищеца и подпомагащата страна [община], така и от формираната сила на пресъдено нещо по същия спор, която има обвързващо действие по отношение на насрещните страни по спора. С оглед на това е приел, че вземането, предмет на иска не е покрито с давност.
Настоящият състав приема, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Повдигнатите от касатора въпроси са обусловили крайното решение на съда и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 239 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 559/2010 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 148.80 лв., в което да се впише, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: