12
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
[населено място], 20,06,2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на осемнадесети април, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. т.д.№ 737 по описа за две хиляди и шестнадесета година,съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на всяка от страните, против решение № 2159/09.11.2015 год. по гр.д.№ 3118/2015 год., допълнено с решение № 2436/09.12.2015 год. по същото дело на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение от 20.05.2015 год. по гр.д.№ 4004/2014 год. на Софийски градски съд .С потвърденото решение е уважен предявеният от В. С. Г., чрез законния й представител, нейн баща – С. С. Г. – иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ,за обезщетяване търпими от същата неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие,настъпило на 07.01.2014 год.,в размер на 750 000 лева, ведно със законната лихва върху същото от 07.01.2014 год. до окончателното му изплащане.
Касаторът – В. Г. – обжалва решението в частта,в която с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното, за отхвърляне на иска й за разликата до претендираните 1 500 000 лева.Твърди неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл. 52 ЗЗД,при определяне размера на дължимото обезщетение,КАТО неотчитащо пожизнения характер на претърпените изключително тежки увреждания на ищцата,липсата на частично или пълно възстановяване към момента и на каквато и да било благоприятна прогноза, дори само за част от уврежданията.Счита, че не са спазени задължителните указания на ППВС № 4/1968 год., като не само следва да се посочат, а обективно оценят,при това в съвкупност,обстоятелствата обуславящи размера на обезщетението.Не са отчетени, според касаторката,настъпилите в хода на самото съдебно производство усложнения в състоянието й.Страната акцентира на недостатъчно отчетено от съда съдържание на причинената тежка черепно-мозъчна травма и установеното от доказателствата необратимо увреждане на психичните функции,невъзможността за словесен контакт и адекватни поведенчески реакции, които в съвкупност,сами по себе си и без останалите причинени увреждания,се квалифицират като „постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота„.Не е отчетено, че отпадането на висшите психически функции лишават пострадалата от нормалните човешки емоции, възможността да изразява желания и нужди.Формално е посочена като критерий възрастта й към момента на увреждането /13 годишна/,в аспект на невъзможността й за каквато и да било бъдеща реализация – лична и в социален план, докато съдът е следвало да изхожда от реално отнетите на ищцата конкретни възможности, предвид конкретната й до момента на ПТП реализация в училището /отличен успех /и в спорта / значителни успехи в състезания /, т.е. да се съобразят емоционалните й страдания от отнетия в резултат на произшествието реално възможен бъдещ обществен статус,а не просто липсата на перспектива за каквото и да било развитие.Ранната възраст на увреждането се сочи неотчетена от съда и като относима към значително по-продължителния период на болки и страдания, които ищцата търпи и би търпяла за в бъдеще.Според касатора съдът не е оценил високият интензитет на търпимите болки,въпреки събраните вкл. гласни доказателства,част от които се твърдят необсъдени и следователно несъобразени.Не е отчел споделените от експертите прогнози,че липсата на активен живот и уврежданията ще отслабят имунитета на ищцата и ще провокират много по-честа заболеваемост.Касаторът оспорва съобразяване на така определения размер на обезщетението с конкретните социално-икономически условия,ориентир за които са застрахователните лимити, като се позовава на конкретния към датата на ПТП минимален застрахователен праг от 2 000 000 лева, за едно пострадало лице,както и цитира съдебна практика в присъждане на завишени спрямо настоящото обезщетения, при това при действието на по-нисък минимален праг на застрахователно покритие за един увреден, но при по-леки, спрямо тези на ищцата , увреждания.
Касаторът – [фирма] – оспорва въззивното решение, в частта в която със същото е потвърдено първоинстанционното, за уважаване иска на В. Г. за размера над 250 000 лева и до присъдените 750 000 лева. Също намира нарушен материалния закон при определяне размера на обезщетението – чл.52 ЗЗД, но като неоснователно завишен,като не е отчетена продължителната и тежка икономическа криза и фактът, че България е с най-нисък жизнен стандарт в Европейския съюз и в този смисъл присъдимите обезщетения следва да кореспондират с размера на реално компенсиращи вредите суми, при конкретните икономически условия,а не формално с лимитите на застрахователна отговорност. Необоснован е според касатора извода на въззивния съд, че при необратима увреда на висшите психически функции,водещи до липса на адекватни поведенчески реакции,е установима търпимостта на физически болки и страдания,вкл. преценимостта на конкретни степен и интензитет на тези болки и страдания, както и възможността за съзнателна самооценка на здравословното състояние на пострадалата,като причина за негативни психически емоции.Неправилно според касатора въззивният съд е съобразил неблагоприятната възможност за усложнения / противно на твърдението на касаторката, че същите не са съобразени от съда /, доколкото са установени като възможни, но не сигурни такива и бъдещото им проявление би предпоставило право на нов иск за обезщетяване при условия на ексцес,но не и в настоящото производство. Касаторът акцентира на безспорно установените като отшумели редица увреждания – компенсиране функциите на увредената слезка от други органи; възстановяване на черния дроб, на контузиите на гръдния кош и белия дроб,както и на ирелевантността на твърдението за сраствания в коремната област,доколкото е установимо само по оперативен път.Страната намира,че чрез иска за обезщетяване на неимуществени вреди ищцата цели репариране на имуществени такива,безспорно значителни по размер,с оглед необратимото й хронично вегетативно състояние,но подобна компенсация е недопустима. Оспорва и приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД досежно извода на въззивния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалата,поради непоставен или неправилно поставен предпазен колан.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,съобразно съдържанието на спора,концентриран в изложенията по чл.280 ал.1 ГПК и формулираните правни въпроси – до приложението на чл.52 ЗЗД,настоящият състав съобрази следното :
Ищцата В. С. Г. е пострадала в ПТП от 07.01.2014 год., настъпило по вина на водача на МПС в който същата е пътувала – Н. И. Г., при което са причинени / уточнени с допълнителна искова молба от 19.06.2014 год./ : тежка черепно-мозъчна травма – дифузна мозъчна контузия – кора и ствол,остър субдурален хематом вляво, субарахноидален кръвоизлив,субдурални колекции от кръв и ликвор в ляво,наложили двукратно отваряне на черепната кутия,състояние на кома и последващо хронично вегетативно състояние; тежка гръдна травма – колекция от кръв и въздух в дясно плеврално пространство – хемопневмоторакс,контузия на десен бял дроб,счупване на 7 ребра вдясно,постконтузионна бронхопревмония вдясно, трахеостомия; тежка коремна травма – разкъсване на слезка,наложило оперативното й отстраняване, пукнатина на черен дроб със събиране на кръв в коремната кухина.Така установените увреждания, по своите медико-биологични признаци са квалифицирани като: постоянно общо разстройство на съзнанието,съставляващо самостоятелна тежка увреда на здравето;постоянно общо разстройство на здравето,опасно за живота,вследствие на всички , включително черепно-мозъчната травма, телесни увреждания. Описани са многократни оперативни и други медицински интервенции,вкл. 14 сеанса с барокамера.Твърди се окончателна медицинска диагноза – контузия на мозъка с вътречерепна травма. Състоянието налага тежко и продължително лечение и непрекъсната рехабилитация,изключително затруднена от неотшумялата гърчова симптоматика.Всяко третиране и дори обикновено докосване е съпроводено с нечовешки викове на болка.Наблюдава се скелетна и мускулна атрофия,поради напълно невъзможна самостоятелно двигателна активност, вследствие уврежданията,липсва словесен контакт.Към 31.05.2014 год. се твърди констатирано усложнение – корова атрофия,което е необратимо.Като значим при определяне размера на дължимото обезщетение се сочи факта, че ищцата е била отлична ученичка и активен спортист до датата на увреждането си,но вследствие същото е напълно възпрепятствана социалната й и лична реализация,възможността да създаде семейство,да упражнява професия или да се реализира в спорта.Като неизбежни, сигурни и предвидими се твърдят и усложненията:травматична енцефалопатия,парализа на крайници,забавено умствено развитие, говорни дефекти.Няма спор,че застрахователят е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева. Ищцовата страна изрично уточнява, че тази сума е съобразена,съответно приспадната,при формиране цената на иска.
Ответникът е оспорил претенцията по размер,като изключително завишена,поддържайки че при определяне на обезщетението следва да се приспадне вече заплатеното от него за неимуществени вреди,в размер на 50 000 лева.Оспорва доказаност на твърдяното,като настъпило след подаване на исковата молба,усложнение – корова атрофия,както и присъждането на обезщетение за твърдени като бъдещи, вероятни,не и сигурни усложнения в състоянието на ищцата.Оспорен е пожизненият характер на всички заявени увреждания.Оспорена е възможността за предявяване на обезщетение за търпими душевни страдания,за които е необходима личната оценъчна,т.е. съзнателна дейност на пострадалия. Липсва начин да бъде преценено и проверено, при настъпилите неврологични увреждания и липсата на съзнателна дейност, дали ищцата понася такива страдания – от последиците за състоянието си в битов,социален и най-общо житейски план , като лишаване от житейски възможности и реализация.
По делото е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза,както и приложена медицинска документация и разпитани свидетели .
За да потвърди обезщетение в размер от 750 000 лева, при определено справедливо такова от 800 000 лева и съобразяване на вече изплатеното от застрахователя,в размер на 50 000 лева, въззивният съд е приел за доказано получена в причинна връзка с непозволеното увреждане при ПТП множествена травма – тежка черепномозъчна травма,дифузна мозъчна контузия – кора и ствол,хематома субдурале акутум синиструм, хемопневмоторакс, контузионен бял дроб вдясно,руптура лиенис – спленектомия , фрактура костарум декструм,трахеотомия – която първоначално е предизвикала „будна кома„, последващо прерастнала в хронично вегетативно състояние.Преценена е квалификацията на уврежданията от медико-биологичен аспект, съответно : на чернодробната и коремна травми, вкл. отстраняване на слезка и на гръдната травма – като разстройство на здравето, временно опасно за живота и на черепно-мозъчната такава – като „ постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота„. Съдът е отчел множеството оперативни и други медицински интервенции, вкл. инвазивни процедури, както и множеството рехабилитационни курсове в страната и чужбина.Извън медицинската терминология на уврежданията, съдът е обобщил установеното към момента на приключване на устните състезания състояние на ищцата и по обективни признаци : поведение,разположение на крайници,реакция на сетивни органи, рефлекси.Така е прието за установено, че ищцата, макар след настойчиво подканяне,изпълнява елементарни нареждания, усмихва се,извършва вяли активни движения с ляв крак при команда, издава почти постоянно стонове и стенания, усилващи се при физическо въздействие,като раздвижване на крайници, обръщане в леглото, при битовото й обслужване.Прието е за доказано, че определено изразява чувство на болка.Съдът е приел за установена мускулна атрофия,редуциране на телесно тегло, неконтролиране на тазовите резервоари.Ищцата е напълно зависима от околните,с тежко нарушени когнитивни процеси и невъзможност за съзнателна психична дейност.Приета е за установена корова атрофия / цялостно намаление на обема и функционалната годност на главния мозък, характеризиращо се с външна и вътрешна хидроцефалия,а в клинично отношение – с множество симптоми и синдроми /, в причинно – следствена връзка с причинената черепно-мозъчна травма,като трайно и невъзстановимо,възможно да се утежни,състояние.В резултат на тежката черепно-мозъчна травма са приети за установени и следните усложнения : постконтузионни кисти с размери до 25 мм.,вляво слепоочно,остатъчен субдурален хидром вдясно челно,мозъчен коров едем двустранно челно – слепоочно – теменно, които, ведно с преждеупоменатата корова атрофия и съпътстваща я хидроцефалия,е напълно възможно в бъдеще да се развият в неблагоприятна посока,с възможна изява на епилептична симптоматика,както и реално възможни увреждания на всички системи на организма.Приети са за възможни незначителни подобрения в контакта с близки,в хранителния режим,но невъзможно достигането на относителна адекватност на когнитивните процеси и възможност за елементарна психична дейност. Обратно развитие на хроничното вегетативно състояние е изключено да се наблюдава,поради необратима увреда на висшите психични функции.Липсва словесен контакт и адекватни поведенчески реакции.Общият лечебен и възстановителен период е определен като пожизнен, при благоприятна прогноза за продължителност на живота при адекватни грижи, като ищцата е изцяло зависима и ще бъде зависима от чужда помощ до края на живота си. Съдът е приел, че не е възможно да се установи дали усвоява информация при контакта си с околните, но че са налице елементи на емоционална компетентност и реактивност, като е вероятно да не разбира и осъзнава предметната и социална действителност и собственото си здравословно състояние.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК на В. С. Г. не е формулиран правен въпрос по който да бъде допуснато касационното обжалване,съгласно задължителните указания по т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Изложението преповтаря обстоятелствената част на касационната жалба, като мотивира доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, различни от тези по чл.280 ал.1 ГПК и преценими в друга фаза на касационното производство. Съдът не е длъжен да изведе въпроса, съобразно изводимия от обстоятелствената част на изложението във връзка с касационните доводи за неправилност на въззивното решение правен интерес на касатора,а единствено да конкретизира и уточни формулиран въпрос.Дори да би се приело,че като правен такъв се поставя въпроса „за приложението на критерия за справедливост,съгласно чл.52 ЗЗД„,то не съответстват на обективно съобразените от въззивния съд факти и обстоятелства, обобщени като съобразени при определяне размера на обезщетението,отделно от изброявянето на конкретно установените обстоятелства относно здравословното и емоционално състояние на ищцата,твърденията на касатора за несъобразени всички увреждания,вкл. с цялостното им,по отношение жизнените функции и поведение на пострадалата, проявления,вкл. такива настъпили в хода на производството, неблагоприятната пожизнена прогноза относно състоянието на ищцата и интензитета на търпимите болки и страдания, квалифициран като висок.Няма пропуснат при установяване на фактическата обстановка времеви период,считано от ПТП и до приключване на устните състезания.Несъстоятелен е въвежданият от касатора самостоятелен критерий – възраст на пострадалата към момента на ПТП,в аспект на дългият бъдещ период на търпими болки и страдания,доколкото от една страна конкретната продължителност на живота е неустановено и неустановимо обстоятелство,а съобразно средно-статистическата му продължителност търпими болки и страдания са обезщетени чрез констатирането и оценката,при определяне на обезщетението,на неблагоприятната пожизнена прогноза. Несъстоятелно е и възражението за несъобразяване при определяне на обезщетението на очакваната честа заболеваемост на ищцата,с оглед отпаднал имунитет, доколкото същата е възможна,но не и доказана като сигурна прогноза за здравословното й състояние. Несъстоятелно е въвеждането като критерий и на обстоятелството, за търпими от същата психически страдания,в резултат на безвъзвратно пропуснат възможен бъдещ обществен статус, с оглед развитието и реализацията й до увреждането.Действително е обоснован от въззивния съд,въз основа на съдебно-медицинските експертизи, извод за вероятност,не и сигурност,ищцата да не разбира и осъзнава предметната и социална действителност и собственото си здравословно състояние,при наличие на ограничена емоционална компетентност и реактивност,но бъдещият й обществен статус, ако не би пострадала , е напълно хипотетичен и принципно необусловен единствено от реализацията на пострадалата до увреждането,поради което не би могло да бъде обективен критерий, преценим при обезщетяването. ППВС № 4/ 1968 г. не изброява всички възможни критерии, нито въвежда система за остойностяване на вреди, а въвежда изискване за тяхното изчерпване и оценяване, вкл.мотивирано, поотделно и в съвкупност,при формиране извода за справедлив размер на обезщетението,от което изискване въззивният съд не се е отклонил.Предвид непокриване на общия селективен критерий, касационно обжалване по касационната жалба на В. Г. не следва да се допусне.
В изложението на касатора – [фирма]– са формулирани следните въпроси: 1/ Ако икономическата конюнктура в страната е критерий при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, в условията на икономическа криза – световна и национална – следва ли това да се съобразява при определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото същото се присъжда за болки и страдания,търпими през времеви период,съвпадащ с икономическата криза ?; 2/ Може ли лице,което е в пълна невъзможност за каквато и да било психична дейност, да търпи морални страдания,които да подлежат на обезщетение ? и 3/ При определяне справедлив размер на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД,как трябва да се отчитат възможните бъдещи,но несигурни усложнения в здравословното състояние и следва ли да се съобразяват и бъдещите възможни подобрения на ищцата ? И трите въпроса са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Първият от въпросите не покрива изискването за правен, тъй като не е обвързан с решаващ извод на съда , основан на приложението на конкретна правна норма или принцип, напротив – цели отговор на въпрос за ирелевирането на законодателно въведените лимити на застрахователната отговорност,като ориентир за действителните социално-икономически условия, каквото правно основание за съда не съществува.Преодоляване неадекватност на законодателството,с оглед обективните икономически условия, при това без тази неадекватност да е била предмет на обсъждане и формиране на правни изводи от въззивния съд,не е в прерогативите на съдебната институция, освен при противоречие с конституционно гарантирани права и принципи,какъвто аспект въпросът не съдържа.Дори да се приеме,че въпросът покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,не се явява и не е възможно да бъде обоснован допълнителен селективен критерий в сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,съобразно задължителните указания в т.4 на ТР №1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Същите изискват формулирането на правен въпрос,свързан с приложението на непълна,неясна или противоречива по съдържание правна норма,чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика или обосноваването на предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива съдебна практика,явяваща се неправилна,с оглед изменение на обществените условия или промяна на законодателството,с цел точното прилагане на закона и за развитието на правото.Такава обосновка изложението на касатора не съдържа.
Вторият от въпросите е очевидно провокиран от тезата на касатора, въведена и като касационен довод, че ищцата не би могла да търпи психически страдания от невъзможната си житейска – социална и личностна – реализация.В този смисъл и с оглед касационните доводи на страната,съдът възприема включеното във въпроса понятие „морални страдания„ ограничително.Въпросът, обаче,не е правен, тъй като не е свързан с решаващ довод на въззивния съд, основан на приложението на конкретна правна норма или принцип,а на изградения, въз основа на специални знания на вещите лица, извод за вероятност, не и сигурност, в невъзможността ищцата да търпи емоционални страдания,съзнавайки здравословното си състояние. Верността на тази преценка на въззивния съд, с оглед доказателствата,предпоставя преценка за правилност по същество и на основанията по чл.281 т.3 ГПК, която не е предмет на настоящото производство.Така формулиран,въпросът предпоставя отговор от медицинската наука и то съобразно то съдържанието на конкретното увреждане, със съответната му специфика и особености,но дори да би се приел за релевантен,с оглед съобразяване при определяне размера на обезщетението и търпими от ищцата емоционални страдания,не би било възможно обосноваването на допълнителен селективен критерий,формално посочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,идентично на изложеното във връзка с първи въпрос.Същите изискват формулирането на правен въпрос,свързан с приложението на непълна,неясна или противоречива по съдържание правна норма.Такава правна норма,формално съдържаща отговор на формулирания въпрос няма,а не се явява такава и нормата на чл.52 ЗЗД,при това същата е ясна и недвусмислена по съдържание.
Третият от въпросите частично покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,като зададен относно съобразяване, при прилагането на чл.52 ЗЗД,на бъдещи, но несигурни усложнения в здравословното състояние на ищцата / в който смисъл и кореспондиращо на касационните доводи на страната, настоящият състав конкретизира въпроса до това – не как, а дали се съобразяват такива вреди/, доколкото въззивният съд формално е определил размера на обезщетението и с оглед възможна,но не сигурна, епилептична симптоматика,в резултат на рецидивиране установените черепномозъчни увреждания. Други увреждания са съобразявани с бъдещо проявление единствено в рецидивиране на тежестта им,спрямо установената понастоящем.Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК в останалата му част,доколкото въззивният съд не е съобразявал и възможни благоприятни промени по отношение част от констатираните увреждания.В случая, обаче, не се касае за пропуск на съда за съобразяване на такъв критерий / по начало изключен,съгласно задължителната съдебна практика, в качеството им на бъдещи и несигурни промени в здравословното състояние на ищцата /,доколкото и въз основа на ангажираните специални знания на вещи лица,съдът е обосновал извод за незначителност на възможни подобрения,но невъзможно достигане на значима,за обосноваване на съществена промяна в здравословното състояние за в бъдеще, адекватност на когнитивните процеси и възможност за психична дейност. Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС.По въпроса,кога подлежат на обезщетяване бъдещи вреди,в отличие от обезщетяването при ексцес / т.10 на ППВС 4 / 1975 год./, е налице задължителна съдебна практика / реш.№ 161 от 17.01.2013 год. по т.д.№ 1040 / 2011 год. на І т.о. на ВКС /, , предпоставяща обосноваване на частично релевантния трети въпрос с различно от посочената хипотеза – на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2159/09.11.2015 год. по гр.д.№ 3118/2015 год.,допълнено с решение № 2436/09.12.2015 год. по същото дело на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :