3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
гр. София, 21.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 2661 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ЗД [фирма] против определение № 976, постановено на 29. 04. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по гр.д. № 3379 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е допълнено постановеното по делото решение, като е осъден частният жалбоподател да заплати на процесуалния представител на противната страна по делото сумата 7450 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като несъобразено с процесуалния закон, доколкото при обжалване на първоинстанционното решение и от двете главни страни по делото, не било ясно дали защитата, осъществявана от процесуалния представител на противната по делото страна (ищцата) пред въззивната инстанция, включвала и двете, депозирани срещу първоинстанционното решение, въззивни жалби или не.
Противната страна не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Оплакванията на частния жалбоподател са правно несъстоятелни. Първоинстанционното решение е обжалвано и в двете му части – в отхвърлителната от ищцата и в осъдителната – от частния жалбоподател – ответник по делото, както и с насрещна въззивна жалба – и от третото лице помагач на страната на ответника по делото. При така установеното, предмет на въззивна проверка е основателността на предявения иск в пълния му, заявен по делото с исковата молба и с последващото му увеличаване, размер, поради което и обемът, в който по необходимост се осъществява защитата на ищцата и пред въззивната инстанция, обхваща такава защита по пълния предмет на въззивното производство – в неговата цялост.
При така изложеното частната жалба, с която настоящият състав е сезиран се явява неоснователна, а обжалваното определение – валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, поради което и същото следва да бъде потвърдено в тази му част, със законните последици.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 976, постановено на 29. 04. 2014 г. от Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Четвърти състав по гр.д. № 3379 по описа на съда за 2013 г. в частта му, с която е допълнено постановеното по делото решение, като е осъдено ЗД [фирма] да заплати на адв. Л. Г. сумата 7450 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: