О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
С., 24.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на петнадесети юли през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 1940 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5890/28.ІІ.2013 г. на [фирма]-гр. В., подадена против въззивното определение № 490 на Пловдивския ОС, ГК, VІІ-и с-в, от 14.ІІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 351/2013 г., с което е било обезсилено определение от 9.І.2013 г. на РС-Пловдив, ГК, ХІV-и с-в по ч. гр. дело № 16154/2010 г. и е било оставено без разглеждане искането на този търговец – по негова молба с вх. № 466/4.І.2013 г. за отмяната на определение от 29.Х.2010 г. по същото първоинстанционно дело, чиито предмет е било спиране на принудителното изпълнение по издадените по същото дело заповед за незабавно изпълнение № 9908/19.Х.2010 г. и изпълнителен лист, по който е било образувано изп. дело № 010113/2010 г. на Ч. Н. В. /с рег. № 759/, като е било прекратено производството по това искане.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Пловдивския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед което се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че в случая определението за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал. 2 ГПК „не прегражда хода на изпълнителното производство, а го поставя в състояние на относителна висящност – за съжаление без да е ясно докога”.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие както по допустимостта й, така и по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на атакуваното прекратително определение на Пловдивския ОС, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за настоящето производство.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Пловдивския ОС, настоящата частна жалба на [фирма]-гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
За да обезсили първоинстанционното определение за оставяне без уважение на искането за отмяна на постановеното на 29.Х.2010 г. спиране на принудителното изпълнение на издадена на основанието по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК заповед № 9908/19.Х.2010 г. за изпълнение и изп. лист и да остави същото искане (вх. № 466/4.І.2013 г.) без разглеждане, прекратявайки образуваното по него производство, Пловдивският ОС е приел, че до окончателното приключване на производството по положителния установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен във връзка със своевременно постъпилото възражение срещу горепосочената заповед за незабавно изпълнение, а именно с влязъл в сила съдебен акт по съществото на този спор, е недопустимо да се претендира отменяване на веднъж влязлото в сила определение за спиране на предприетото по изп. лист принудително изпълнение, вкл. по съображения за настъпило изменение на обстоятелствата, основани на разпоредбата на чл. 282, ал. 1 ГПК. Предвид наличието на специален ред по чл. 420, ал. 3 ГПК в процесния случай е била отречена както приложимостта на разпоредбата на чл. 253 ГПК за оттегляемост на определенията, така и възможността за прилагане по аналогия на чл. 402 ГПК, отнасящ се до отмяната на обезпечение, което се допуска по всички видове искове, но и компетентността на заповедния съд въобще да се произнася по такова искане, което винаги следва да е адресирано до съответния съдебен изпълнител (Ч. с рег. № 759): „да продължи” спряното принудително изпълнение, ако действително са отпаднали пречките за движението на изп. дело.
Като правилни /обосновани и законосъобразни/ тези изводи на въззивната инстанция ще следва да бъдат споделени.
Това, което преди всичко ще следва да се отбележи, е, че настоящата частна жалба на варненското [фирма] няма естеството на „касационна”, след като е насочена срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, образувано пред първостепенния съд по искането за отмяна на допуснато с влязъл в сила съдебен акт спиране /на принудителното изпълнение, предприето въз основа на заповед по чл. 417, т. 3, предл. 3-то ГПК и издаден въз основа на нея изп. лист/. Поради това приложно поле на касационния контрол в настоящата хипотеза не подлежи на обсъждане.
Съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК, ако искът бъде отхвърлен „с влязло в сила решение”, изпълнението се прекратява, като длъжникът бива снабден с обратен изпълнителен лист срещу взискателя /заявителя/. По аргумент за противното, ако същият положителен установителен иск бъде уважен – именно с влязло в сила решение, едва тогава принудителното изпълнение ще следва да продължи. Достатъчно за постигане на този ефект би било представянето на заверен препис от влязлото в сила съдебно решение в канцеларията на съответния съдебен изпълнител, а не сезиране на заповедния съд, чиито правомощия са изцяло изчерпани с постановяване на определението по чл. 420, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното атакуваното определение на Пловдивския ОС, ГК, VІІ-и с-в, от 14.ІІ.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 351/2013 г., ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 490 на Пловдивския окръжен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 14.ІІ.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 351/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2