О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 555
София, 09.07.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: М.АРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1060 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 10.05.11г. по гр.д.№13249/10г. на СГС е обезсилено решението от 28.06.10г. по гр.д.№30878/08г. на Софийския районен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл.576 от ГПК – за прогласяване нищожност на нотариален акт от 1940г. поради нарушение на чл.54, 67 и 72 от Закона за нотариусите и околийските съдии, които извършват нотариални дела /отм./. Решението на районния съд е отменено в частта, имаща характер на определение, с което е било прекратено производството по установителен иск за собственост на 15/60 ид.части от дворно място в [населено място] и делото е върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия по този иск.
В. съд е приел, че не съществува самостоятелен иск за прогласяване нищожност на нотариално удостоверяване. Самото нотариално удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл.576 от ГПК /чл.472 от ГПК отм./, но тази нищожност може да бъде разкрита само чрез иск за установяване последиците и за гражданските отношения – иск по чл.26, ал.2 от ЗЗД, иск за делба, установителен или осъдителен иск за собственост. В. съд се е позовал и на практика на ВКС по този въпрос – определение №824 от 15.07.10г. по гр.д.№363/10г. на ВКС, ІV ГО. Делото е върнато на районния съд за произнасяне по предявения иск за собственост.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е постановено частично обезсилване на първоинстанционното решение, е подадена от ищцата М. Д. С.. В нея се поддържа, че самостоятелен иск по чл.576 от ГПК не е бил предявяван, а искането е било за отмяна на нотариалния акт по реда на чл.537, ал.2 от ГПК, като последица от уважаване на иск за собственост. Именно по тази последица жалбоподателката желае да се произнесе районният съд. Счита, че атакуваното решение на въззивния съд ще възпрепятства произнасянето по тази последица.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси, уточнени от настоящия състав, съобразно приетото в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС:
1. При връщане на делото на районния съд за произнасяне по установителния иск за собственост, дължи ли той произнасяне и по последицата по чл.537, ал.2 от ГПК, ако уважи иска за собственост. Следва ли съдът служебно да отмени нотариалния акт на ответниците, при уважаване на иска за собственост.
2.За нищожността на нотариалното удостоверяване, когато при неговото извършване са били нарушени изискванията на закона досежно лицата, чиито изявления ще бъдат удостоверени от нотариуса.
3.Следва ли при всяко формално нарушение на чл.580 от ГПК нотариалното удостовеляване да се счита нищожно. Когато от нотариалния акт е видно кои са участващите в акта лица, едното от които е неграмотно, но не са спазени изискванията за тяхното индивидуализиране, води ли това до нищожност.
Поставя се и въпрос за правния интерес от воденето на един иск, без обаче въпросът да бъде ясно формулиран.
Ответниците в производството К. Х. Т., М. Х. Т. и Е. П. К. оспорват жалбата. Считат, че тя не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Единственият въпрос, по който се е произнесъл съдът в обжалваната част от въззивното решение, е за допустимостта на самостоятелен иск по чл.576 от ГПК. Това е единственият въпрос, който е обусловил обжалвания съдебен акт и само по него би могло да се допусне касационно обжалване. Този въпрос обаче не е поставен от жалбоподателката. Поставените от нея въпроси не са от кръга на тези по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като се явяват странични и не касаят обжалваното решение.
Освен това – въпросът при какви условия съдът следва да се произнесе по последицата по чл.537, ал.2 от ГПК е разрешен в съдебната практика и затова не се налага поставянето му при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По въпросите за нищожността на нотариалните удостоверявания тепърва предстои произнасяне от районния съд по повод иска за собственост, за разглеждането на който делото е върнато от въззивната инстанция. Поставянето им в настоящото производство е преждевременно. Затова не следва да бъде обсъждана и съдебната практика, на която се е позовала жалбоподателката, за да обоснове основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Въпросът за правния интерес не е формулиран от жалбоподателката и това е достатъчно основание да се откаже допускане на касационно обжалване. При поставянето на този въпрос жалбоподателката е изложила доводи и е посочила съдебна практика, свързана с прилагането на чл.537, ал.2 от ГПК – за отмяната на нотариален акт като последица от уважен иск за собственост. Този въпрос също е преждевременно поставен в настоящото производство, тъй като по иска за собственост все още не е постановено решение, съответно – няма решение и по последицата по чл.537, ал.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.05.11г. по гр.д.№13249/10г. на СГС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: