О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N555
София, 20.08. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 642/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “С” ЕО. , гр. Б. срещу решение № 154 от 07.07.2008 г. по в.гр.д. № 192/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, с което се оставя в сила решение № 65 от 03.04.2008 г. по гр.д. № 390/2007 г. на Поповския районен съд. С оставеното в сила решение са отхвърлени предявените от касатора искове против Е. “В”, гр. П. по чл.79 във вр. с чл.258 ЗЗД за сумата 2 290 лв. и по чл.92 ЗЗД за сумата 2 290 лв.
В касационната жалба са поддържани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Касаторът поддържа, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че след като не е представил оригинала на стоковата разписка, то направеното от него оспорване на автентичността й не е проведено успешно и следователно същата доказвала възражението на ответната страна за изпълнен от нея договор. Застъпва становището, че при оспорената от него автентичност на частния свидетелстващ документ, какъвто е процесната стокова разписка, въззивният съд в нарушение на чл.127, ал.1 ГПК му е прехвърли доказателствената тежест да докаже неистинноста на документа.
В депозираното съгласно изискването на чл.284, ал.3,т.1 ГПК изложение касаторът обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдението, че въпросът за доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на оспорилата го страна е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложената към жалбата практика на ВС и на ВКС по приложението на чл.154 ГПК (отм.), както и по чл.136 ГПК (отм.), в противоречие с която съдът е кредитирал показанията на заинтерисовани лица поради родствени връзки с противната страна.
Ответникът по касация Е. “В” в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор възразява срещу основателността на наведените в жалбата основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение, за да отхвърли предявения от ищеца главен иск, погрешно квалифициран от съда като такъв по чл.258 ЗЗД, вместо по чл.55 ЗЗД, доколкото се претендира връщане на авансово платена сума по договор за изработка с твърдения, че ответницата не е престирала договорените с него работни облекла, въззивният съд приел за доказано релевираното от нея възражение за изпълнен договор, като се позовал на двустранно подписан индигиран екземпляр от стокова разписка. Изложени са съображения, че разписката носи подпис на представител на страната, която оспорва автентичността му и негова е тежестта на доказване – чл.154, ал.3 ГПК (отм.) Изтъкнато е, че тъй като ищецът, сега касатор не е изпълнил процесуалното си задължение да представи оригинала на оспорения документ и поради това задачата на съдебно-графологичната експертиза не е могла да бъде изпълнена, то проведеното от него оспорване не било успешно, въз основа на което заключил, че подписът върху разписката е положен от негов представител, удостоверил получаването на стоката в изпълнение на договора.
Въпросът за разпределението на доказателствената тежест при оспорване на частен свидетелстващ документ, който носи подписа на оспорилата го страна е процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд действително се е произнесъл в обжалваното решение. Трайна е съдебната практика, че в случай на оспорване истинността на документ, задължена да представи оригинала му за изследване е страната, която се позовава на него, независимо че същият е подписан от оспорилия го и върху който съобразно правилото на чл.154, ал.3 ГПК (отм.) лежи доказателствената тежест да опровергае автентичността, респ.верността му. Изводът на въззивния съд, че оспорването на автентичостта на стокавата разписка не е проведено успешно поради проявеното от касатора процесуално бездействие във връзка със задължението му да я представи в оригинал е направен в противоречие с трайната практика по приложението на чл.128, ал.2 ГПК (отм.), в светлината на който е следвало да бъде преценено процесуалното поведение на ответницата, която носи доказателствената тежест за установяване на твърдяните от нея положителни факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си последици – чл.127, ал.1 от отменения Граждански процесуален кодекс, по която разпоредба даденото от въззивния съд разрешение също е в отклонение от константната съдебна практика на ВКС.
Изложеното позволява да се приеме, че е налице соченият от касатора селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховния касационен съд, ТК, ІІ –ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 154 от 07.07.2008 г. по гр.д. № 192/2008 г. на Търговищкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора “С” ЕО. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 91.60 лв., като в съобщението му се впише, че в противен случай делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на Председателя на ІІ т.о. за насрочването му в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: