2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 556
гр. София 10.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3622/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. А. Карнобатев и Е. М. Карнобатева са обжалвали с две касационни жалби, подадени в срока по чл. 287 ГПК чрез двама процесуални представители – адв. Б.М. и адв. М.М., въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 45 от 16.03.2015 г. гр. д. № 7 / 2015г, с което е отхвърлен иска за установяване, че не е учредена договорна ипотека по отношение на обособени части от сграда – апартамент № 1 с идентификатор 6753.918.104.1.4, апартамент № 2 с идентификатор 6753.918.104.1.5 , гараж № 1 с идентификатор 6753.918.104.3.1 и магазин с идентификатор 6753.918.104.1.1 по КККР на [населено място].
К. жалби отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал писмени отговори и на двете касационни жалби, в които изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като постановеното решение е съобразено с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.
С обжалваното решение П. апелативени съд е приел, че в договора за учредяване на договорна ипотека, сключен с нот.акт № 20/2007г. страните са уговорили, че за обезпечение на представения от банката кредит на [фирма], последният е учредил в полза на банката ипотека както върху терена – УПИ ІV- 193 кв.15 по ПУП на [населено място] – Ц. градска част, така и върху правото на строеж, на конкретни обекти от масивна пететежна сграда. Според съда понятието „право на строеж“ не е употребено в смисъла на чл. 63 ал. 1 ЗС, тъй като собственикът не би могъл да учреди сам на себе си ограничено вещно право на строеж, поначало съдържащо се в правото му на собственост върху земята, което после се ипотекира. Предмет на ипотеката е цялата постройка, с всички обекти в нея, като към датата на учредяването й имотът е бил индивидуализиран в достатъчна степен чрез посочване на местонахождението, границите и площта на терена и идентификационния му номер; чрез обозначаване на сградата по разположение в терена, по вид, обща разгърната площ, нива, брой и вид на съдържащите се в сградата обекти, принадлежащи избени помещения и общи части. Индивидуализацията е извършена съобразно утвърдени и действащи ПУП- за терена и одобрен инвестиционен проект и строително разрешение- за сградата, с което е изпълнено изискването на закона за специалност на ипотеката – чл. 166 ал. 2 ЗЗД . Съдът е изложил и съображения, че договорът за ипотека е вписан по партидата на собственика на терена. По приращение собственикът на терена става собственик и на сградата, след завършване на строителството и въвеждането й в експлоатация, от което следва, че вписаната ипотека е противопоставима на всеки следващ приобретател на терена, сградата или отделни обособени обекти от тази сграда и всички последващи разпоредителни сделки на собственика по отношение на тези имоти не ги изключват от обхвата на ипотеката.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба вх.№ 2744 от 16.04.2015г. , подадена от адв. Б.М. са поставени правните въпроси: 1.Разпростира ли се ипотеката върху земята и върху бъдещите сгради, построени върху този имот. 2. Спазено ли е изискването на чл. 166 ЗЗД върху поединично определените имоти при положение, че е посочено местоположението им по одобрен проект. 3. Валиден и с възможен предмет ли е договорът за ипотека на бъдещи имоти. По тези въпроси е налице задължителна съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 39 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 5059/2013г. ІІ г.о. и решение № 143 от 24.03.2014г. по гр.д.№ 5059/2013г. на ВКС, І г.о. , решение № 385/08.05.2015г. по гр.д.№ 1069/2014г. на ВКС, ІV г.о. В решенията е прието, че когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира действието си и върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени по време на действието на ипотеката сгради, ако при сключване на договора е постигнато съгласие ипотеката да има действие и спрямо тях. При надлежно одобрен инвестиционен проект за застрояването на терена, изискването на чл. 166, ал. 2 ЗЗД за индивидуализация на ипотекирания имот следва да се приеме за спазено, ако в договора е посочено, че ипотеката ще има действие и върху построеното въз основа на одобрения инвестиционен проект. Не е необходимо всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат посочени в договора с пълната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда.
С това тълкуване въззивният съд се е съобразил при разрешаване на отговора на първите три въпроса в изложението към касационната жалба вх. № 2744 от 16.04.2015г. В двете решения по чл.290 ГПК е даден отговор и на поставените в изложението към касационната жалба вх.№ 2700 от 15.04.2015г. правни въпроси: 1.разпростира ли се учредената законна ипотека и върху правото на строеж върху земята за обект, който не е подробно описан в договора за ипотека, 2. следва ли от ипотеката върху земята автоматично по силата на приращението да се приеме, че се разпростира и върху сградите, построени върху ипотекираната земя.
Правните въпроси в касационната жалба вх.№ 2744 от 16.04.2015г. относно вписването на ипотеката също са разрешени в съответствие с практиката на ВКС в цитираното по-горе решение № 385/08.05.2015г. по гр.д.№ 1069/2014г. на ВКС, ІV г.о.
Съществуването на задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК , която е спазена в обжалваното решение, изключва хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК , а за основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , на което се позовават касаторите следва да бъде обоснована необходимостта от изоставяне на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК като неправилна, каквито доводи не се съдържат в изложенията по двете касационни жалби.
Правните въпроси в изложението към касационната жалба вх. .№ 2700 от 15.04.2015г. какъв е правният метод банка да обезпечи в достатъчна степен вземането си върху кредит и законно ли е да се тълкува по логика и разум, че щом като стойността на земята не е достатъчна да обезпечи взетия от собственика на земята кредит, по подразбиране следва да се приеме, че ипотеката се разпростира и върху сградите, не са от значение за делото, защото са изведени от изложени допълнителни съображения на съда , които са извън решаващите му изводи.
С оглед на изложеното касационните жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 7200 лв. , представляващи платено възнаграждение по договори за правна помощ и съдействие от 03.06.2015 г. и 19.05.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 45 от 16.03.2015 г. гр. д. № 7 / 2015г.
Осъжда М. А. Карнобатев и Е. М. Карнобатева да заплатят на [фирма] [населено място] сумата 7200 лв. /седем хиляди и двеста лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: