О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр.София, 10.05.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1545 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.04.2011г. по гр.д. №8702/2010г, с което ГС София е отхвърлил предявените от [фирма] искове срещу Т. И. с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделка за продажба на право на строеж поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на съгласие и предмет, както и искове с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор и иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот. акт № 20/2000г.
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът Т. И. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и е отхвърлил исковете предявени от [фирма] срещу Т. И. с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване недействителност на сделка за продажба на право на строеж, сключена с нот. акт № 20/2000г. на нотариус с район на действие РС София поради противоречие и заобикаляне на закона, липса на съгласие и предмет, иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор и иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нот. акт № 20/2000г. Прието е за установено по делото, че с предварителен договор за продажба на право на строеж за апартамент и договор за изработка от 16.11.2000г., ищецът [фирма] се е задължил да построи и продаде на ответника Т. И. правото на строеж на апартамент № , ет., който ще бъде изграден на [улица]” № в [населено място], с площ 123.85 кв.м. по работен проект и ценообразуване, който ще се състои от входно антре, две стаи, кухненски бокс с дневна, баня с тоалетна, тоалетна, дрешник /килер/, заедно със съответните ид.ч. о.ч. сградата и правото на строеж върху мястото, съставляващо парцел , кв. по плана на [населено място], целия с площ 606 кв.м. за сумата по 500 щ.д./кв.м. или общо 61 925 щ.д., като по екзекутивните чертежи при издаване на Акт обр. № 16 ще се уточни окончателната квадратура и разплащането. Установено е, че според чл.2 от предварителния договор, продажната цена се изплаща както следва: 50 % при сключването, за което се издават записи на заповед, 20 % при изграждане на покрив на сградата, 10 % при поставяне на алуминиева дограма на апартамента, 10% при измазването му и 10 % при приемане на сградата с Акт обр. № 16, като при неизпълнение се дължи неустойка. Установено е също така, че с договор от 23.11.2000г., обективиран в нот. акт №20/2000г. на натариус с район на действие РС София, ищецът – жалбоподател продава на ответника правото на строеж за горния апартамент за сумата 878.80 лв., като според т.2 от нотариалния акт, ответникът упълномощава ищеца да извърши строителството на апартамента.
Съдът е взел предвид обстоятелството, че към момента на сключване на нотариалната сделка за терена на [улица] издадено разрешение за строеж от 25.07.1999г. за „Бизнес център.” на трети лица [фирма] и „Съюз на слепите в България”, а след нотариалната сделка е издадено разрешение за строеж от 01.02.2001г. на „Жилищно-административна сграда на „Съюз на слепите в България” и ищеца – жалбоподател. Изложени са съображения за това, че наличието на идеен проект и разрешение за стоеж, тяхната валидност, законност и актуалност не са елемент от законния фактически състав на сделката и не рефлектират върху нейната действителност, а имат отношение към законността на фактическото строителство и свързаните с това административноправни и облигационни отношения, които не са предмет на делото. Като е прието, че нищожността на сделката в хипотеза на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД предполага противоречие с повелителни правни норми или правен принцип, които уреждат начина на нейното сключване или предметното й съдържание, е посочено че Законът за устройство на територията не обуславя сключването на договора за суперфиция от наличието или липсата на строителни книжа.
Изложени са съображения и за това, че не е налице и заобикаляне на закона, включително на норми на ЗУТ, които да забраняват постигане на определен правен резултат, като по друг формално законен начин е осъществява същата забранена цел, при това със съгласуваното желание и на двете страни и наличието на неактуални строителни книжа към момента на учредяване на суперфицията и по-късното снабдяване с актуални такива не обосновават извод за заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Прието е, че оплакването във възивната жалба за нищожност на договора поради това, че ищецът не е носител на учредяваното право на строеж, тъй като неговият праводател не е собственик на терена, е наведено за първи път с въззивната жалба в противоречие със забраната на чл.266, ал.1 ГПК, поради което обсъждането му е недопустимо. Като допълнително съображение е посочено, че сделка с участие на праводател, който не е титуляр на прехвърляното вещно право, не е нищожна, а негодна да произведе вещнотранслативен ефект.
Съдът е приел за неоснователен и евентуалния иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне по съдебен ред на сключеният в нотариална форма договор за суперфиция поради неизпълнение на задължение за плащане на цената по етапи, предвидени в предварителния договор. Прието е, че не са представени доказателства за плащане на цената по предварителния договор и в съответствие с уговорената схема, но независимо от това, неизпълнението на предварителния договор, който няма вещно прехвърлително действие, е без значение за основателността на иска за разваляне на по-късно сключеният по нотариален ред окончателен договор. Обект на преценка следва да бъде единствено изправността на страните по окончателния договор. Съдът е взел предвид факта, че от официалното удостоверяване в нотариалния акт е видно, че ищецът е получил изцяло и в брой уговорената цена от ответника, т.е. последния е изправна страна в правоотношението и затова е отхвърлил и иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил материално правни въпроси от значение за правилното разрешаване на спора, а именно относно възможността продавачът да развали договор за продажба на право на строеж, когато купувачът е неизправна страна по него и по въпроса нищожен ли е договор за продажба на строеж, ако след сключването му е установено, че се води процес за прогласяване недействителност на по-рано учредена суперфиция между продавача и собственика на имота. Представя решение от 24.06.2002г. по гр.д.№57/2002г. ІІ г.о. на ВКС, в което се прима, че договор за продажба на право на строеж се разваля ако строежът не е осъществен, решение от 28.05.1986г. по гр.д.№200/86 г. ВКС, в което е прието, че лице, построило сградата не става собственик ако бъде развален договора за суперфиция, решение от 26.07.2002г. по гр.д.№1188/2001г. ВКС, решение от 24.06.1975г на ОСГК на ВС, решение от 12.12.1994г. по гр.д.№781/1994г. на ВКС и решения на състави на ВКС неотносими към спора. Поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Жалбоподателят не е формулирал материалноправни въпроси от значение за спора, по които съдът да се е произнесъл в противоречие със съдебната практика и липсва обосноваване и на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3, ГПК, като е цитирана единствено разпоредбата на закона. Поставените от жалбоподателя въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на ТР№1/2009г. ОСГК ТК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 14.04.2011г. по гр.д. №8702/2010г. на Градски съд София, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: