О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр. София, 12.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. ч. т. дело № 320 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Б. Р. и Д. П. Р., двамата от [населено място] чрез процесуалния им представител адв. С. К. срещу разпореждане № 2277/18.03.2011г. по ч. гр. дело № 17/2011г. на Варненски окръжен съд, т. о., с което е върната частната касационна жалба, подадена от А. Б. Р. и Д. П. Р. чрез техния пълномощник адв. К., с вх. № 4372/09.02.2011г. против определение № 166/17.01.2011г. по ч. гр. дело № 17/2011г. на Варненски окръжен съд, т. о., с което е потвърдено разпореждане № 44150/26.10.2010г. по гр. дело № 16529/2010г. на Варненски районен съд, 34 състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и молба за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на разпореждането поради следните съображения: 1/ изпълнението на разпореждането за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба е невъзможно поради това, че съдът е определил крайна дата, която вече е изтекла – 15.03.2010г.; 2/ частните жалбоподатели, респективно техният процесуален представител адв. К. не са получили съобщение за разпореждане № 1825/07.03.2011г.; 3/ уведомяването по телефона на адв. К. за разпореждане № 1825/07.03.2011г. не е редовно, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на чл. 42, ал. 3 ГПК – не са налице обстоятелства извън нормалните, които да не позволяват връчване на съобщението по нормалния ред; съобщение не е било изготвено, което да не е могло да бъде връчено; няма изрично разпореждане на съда. Частните жалбоподатели молят разпореждането да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на частните жалбоподатели и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Варненски окръжен съд е върнал подадената от заявителите А. Б. Р. и Д. П. Р. чрез пълномощника им адв. С. К. частна касационна жалба против въззивното определение, като е приел, че въпреки дадените с разпореждане № 1178/11.02.2011г. указания за обосноваване на основания за допускане на касационно обжалване не са изпълнени в първоначално определения и продължения с разпореждане № 1825/07.03.2011г. срок /15.03.2011г./.
Разпореждането е правилно. Законосъобразно въззивният съд е оставил без движение частната касационна жалба и е предоставил възможност на частните жалбоподатели в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстранят поддробно посочени нередовности на частната касационна жалба, вкл. да представят с препис за насрещната страна изискуемото приложение по чл. 274, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, в което да очертаят въпроса от значение за изхода по конкретното дело и да изложат основания за допускане на касационното обжалване по този въпрос, като разграничат и обосноват посочените основания и представят доказателства, ако се позовават на налична практика. Препис от разпореждането е връчен на пълномощника на частните жалбоподатели на 22.02.2011г.
Правилно в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК въззивната инстанция по молба на частните жалбоподатели чрез процесуалния им представител е продължила срока за изпълнение на дадените с горепосоченото разпореждане указания за отстраняване на нередовностите по съдържанието на частната касационна жалба с още две седмици, считано от изтичане на пропуснатия срок до 15.03.2011г., като е допуснал техническа грешка при изписването на годината /15.03.2010г./ при условие, че ведно с изпълнението се представят доказателства за посочената причина за пропускане на първоначално определения срок /влошено здравословно състояние на пълномощника/. Процесуалният представител на частните жалбоподатели е уведомен за продължаването на срока по телефона на 08.03.2011г.
Въпреки предоставените възможности за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, до постановяване на разпореждането за нейното връщане частните жалбоподатели не са посочили никакви основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което законосъобразно въззивната инстанция е постановила обжалваното разпореждане.
Инвокираните от частните жалбоподатели доводи за неправилност на разпореждането са неоснователни. Неоснователен е доводът, че изпълнението на разпореждането за продължаване на срока за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба е невъзможно поради това, че съдът определил крайна дата, която вече е изтекла. Касае се за допусната техническа грешка, която не представлява процесуално нарушение, тъй като изрично в разпореждане № 1825/07.03.2011г. е посочено, че продължаването на срока е с две седмици, считано от изтичане на пропуснатия срок. Изтичането на пропуснатия срок е настъпило на 01.03.2011г., тъй като видно от приложената разписка, препис от разпореждането за оставяне на частната касационна жалба без движение и отстраняване на нейните нередовности е връчен на пълномощника на 22.02.2011г. Следователно продълженият срок е до 15.03.2011г.
Останалите два довода също са неоснователни поради обстоятелството, че за съда не съществува задължение да уведомява страната за продължаването на срока по чл. 63 ГПК. Основание за този извод е разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК и в този смисъл е трайноустановената постоянна практика на ВКС, обективирана в определение № 150/02.03.2010г. по ч. гр. дело № 109/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., определение № 425/21.06.2010г. по ч. т. дело № 441/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о., определение по ч. гр. д. № 84/2010г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 342/26.04.2010г. по ч. т. дело № 304/2010г., ВКС, ТК, І т. о., определение № 191/14.03.2011г. по ч. т. дело № 143/2011г., ВКС, ТК, I т. о., определение № 213/16.02.2011г. по ч. т. дело № 824/2010г., ВКС, ТК, II т. о., определение № 570/14.07.2010г. по ч. т. дело № 495/2010г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и други. В посочените съдебни актове е прието, че страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не се съобщава на страната. За разлика от разрешението по чл. 36 ГПК /отм./, в чл. 63, ал. 2, изр. второ от ГПК законодателят определя момента, от който започва да тече продълженият от съда срок, а именно изтичането на първоначалния. При това нормативно разрешение, страната, която се ползва от продължаването на срока трябва да следи за произнасянето от съда по подадената от нея молба по чл. 63, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба е правилно, законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2277/18.03.2011г. по ч. гр. дело № 17/2011г. на Варненски окръжен съд, т. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.