3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
Гр. С., 14.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на втори април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 664/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] подадена чрез процесуалния му представител адвокат П.Г. от Адвокатско дружество „Б. и Г.” [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 792/24.04.2012 г. постановено по в.гр.д.№ 609/2012 г. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на Варненския районен съд от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 16760/2010 г., в частта му, с която е уважен предявеният от [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК и е признато за установено по отношение на ответника-касатор, че ищецът не дължи сумата 10414.47 лева представляваща едностранно служебно начислена коригирана стойност за потребена електроенергия за изминал период от 15.10.2009 г. до 12.04.2010 г., за което е издадено дебитно известие № [ЕГН]/27.08.2010 г. В останалата му отхвърлителна част по отношение на втория ответник [фирма] [населено място] първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че поради неправилна преценка на събраните доказателства и тълкуване текстовете от ОУ на ДПЕЕЕМ одобрени от ДКЕВР съдът е достигнал до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
В приложение към касационната жалба, без да конкретизира на кое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК се позовава, касаторът изразява несъгласието си със съществуващата съдебна практика по въпроса за наличието на възможност доставчикът на ел.енергия да извършва последваща едностранна корекция на потребената ел.енергия по сметките на своите абонати. Навежда доводи, че е налице необходимост да се даде ново разрешение от съдебната практика относно законосъобразността на корекционните процедури провеждани от електроразпределителните дружества по реда на одобрените от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.98б от Закона за енергетиката.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Св.С. от АК-В. изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски в касационното производство в размер на 720 лв. представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 09.07.2012 г.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал.1 ГПК. Преценявайки законността на извършената от ответника едностранна корекция на дължимите от ищеца суми за потребена ел.енергия за изминал период съдът е приел, че текстовете на ОУ на ДПЕЕМ противоречат на разпоредбата на чл.82 ЗЗД уреждаща пределите на имуществената отговорност при договорно неизпълнение, която е винаги виновна и в границите предвидени от закона. С извършената корекция се претендира заплащане стойност на ел.енергия, за която не може да се установи дали е реално потребена и без да е необходимо доказване виновно поведение на абоната, с което по същество се въвежда обективна отговорност, което е правомощие единствено на законодателя. В тази връзка е направен извода, че клаузите на ОУ на ДПЕЕМ уреждащи едностранната корекционна процедура се явяват нищожни като противоречащи на закона, поради което не могат да произведат правно действие.
Видно от съдържанието на касационната жалба касаторът не е посочил кое от изброените в чл.280 ал.1 ГПК основания поддържа, нито е изложил конкретни доводи обосноваващи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на цитирания текст. Наведените съображения представляват всъщност оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение. Това са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
По ирелевантния за изхода на спора материалноправен въпрос относно възможността доставчикът на ел.енергия да извършва последваща едностранна корекция в сметките на абонатите за потребената ел.енергия за изминал период въз основа на ОУ към договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма] е налице постоянна и непротиворечива съдебна практика на ВКС обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия по т.д.№ 885/2009 г-, по т.д.№ 103/2009 г.; по т.д.№ 427/2010 г.; по т.д.№ 39/2010 г.; по т.д.№ 582/2010 г.; по т.д.№ 1080/2011 г.; по т.д.№ 9/2010 г. и др.
В тази решения постановени по аналогични дела е застъпено категорично становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законно основание – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн.в ДВ.бр. 107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. В решение № 189/11.04.2011 г. по т.д.№ 39/2010 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.164, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Обжалваното въззивно решение е в съответствие с цитираната практика на ВКС, която е задължителна за по-долустоящите съдебни инстанции съгласно ТР № 1/2009 на ОСГКТК на ВКС.
Неоснователно е позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното въззивно решение, като в полза на ответника по касационната жалба се присъдят поисканите и направени от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 720 лева представляваща неизплатеното адвокатско възнаграждение по приложения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 09.07.2012 г.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на възизвното решение на Варненския окръжен съд № 792/24.04.2012 г. постановено по в.гр.д.№ 609/2102 г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] [населено място], ЕИК[ЕИК] сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева съдебни разноски за касационното производство
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: