1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.556
София, 14.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1 710/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] ( [фирма]) [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Т. Д., срещу определение № 866 от 14.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 377/2014 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено решение № 195/31.01.2014 г. на СГС по т. д. № 8 588/2012 г. в частта, с която е прекратено производството по предявения от частния жалбоподател срещу [фирма], И. Й. Р., Н. И. Р., С. Е. В., [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата от 39 040 евро, представляваща договорна лихва по договор за кредит от 09.02.2005 г. за периода от 20.07.2011 г. до 19.07.2012 г.
В частната касационната жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд. Направено е и искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото и въззивното производство, както и юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответниците по частната жалба са изразили становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи и за неоснователността на постъпилата жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 8 588/2012 г. пред Софийски градски съд е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск от [фирма] ( [фирма]) [населено място] срещу Е.” Е. [населено място], И. Й. Р., Н. И. Р., С. Е. В., [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] за установяване дължимостта на следните суми: 210 000 евро – главница по договор за кредитна линия № РА -18 от 09.02.2005 г. и просрочени лихви от 20.07.2011 г. до 30.07.2012 г., както и отсрочени лихви съгласно Анекс № 7 към договора в размер на 58 716,93 евро; 21 110,83 евро – лихва за забава за периода от 20.10.2010 г. до 15.03.2011 г. и 1 680 евро – просрочена такса. С оглед направените възражения от ответниците относно размера на просрочените лихви за периода от 20.07.2011 г. до 19.07.2012 г. и депозирата допълнителна искова молба, с определение от 18.06.2013 г. СГС е допуснал съдебно-счетоводна експертиза относно размера на вземането на [фирма], предмет на установителния иск. С решение № 195 от 31.01.2014 г. съдът е уважил частично предявения иск. Със същото е прекратил производството, поради недопустимостт на иска за сумата от 39 040 евро – договорна лихва по договор за кредит за периода от 20.07.2011 г. до 19.07.2012 г. С определение № 866 от 14.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 377/2014 г. на Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в прекратителната му част. Съдът е приел, че вземането в размер на 39 040 евро не е било заявено от ищеца в производството по чл. 417 и сл. ГПК, тъй като посочения от него период, за който се дължат лихви не съответства на заявения в исковата молба, с оглед на което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на същото, в тази си част е недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил изрично релевантният правен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а именно:
„Предмет ли е на специалния иск по чл. 422 ГПК кредиторът да търси установяване на правопораждащите факти за възникване на вземане, за което вече има издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, макар и за различен от присъдения в заповедното производство период на дължимост? Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, което съставлява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наведени са доводи и за наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си същият е представил и определения на Върховния касационен съд, постановени по реда на новия Граждански процесуален кодекс.
Формулираният от жалбоподателя правен въпрос, обусловил решаваща воля на съда при постановяване на обжалваното определение, е неотносим към крайния резултат, макар и значим. Въззивният съд е преценил индивидуализацията на вземането за лихви в заявлението, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Периодът, отразен в заповедта за изпълнение, за който същите се дължат не съответства на посочения в исковата молба. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и по аргумент от т. 17 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – предмет на установителния иск е вземането, така както е индивидуализирано в заповедта на изпълнение. По поставения въпрос липсва произнасяне от Софийски апелативен съд.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 866 от 14.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 377/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: