О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 17.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 16 септември, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5123/2013 година.
Производство по чл. 274,ал. 2 ГПК.
Върховният касационнен съд, състав на второ гражданско отделение, с определение от 10. 06. 2013 г. е прекратил производството по гр. д. № 3415/2013 г. на същия състав като недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК – не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв..
Т. И. от [населено място] е подала частна жалба срещу определението с искане да бъде отменено.
Ответницата по частната жалба, ищца по делото, И. С. от [населено място] не е взела становище.
Този състав на касационният съд счита частната жалба за неоснователна.
Оплакването на жалбоподателката И. се отнася до неправилно определяне на цената на иска от другия състав на касационния съд, тъй-като в сумата не е включена данъчната оценка на целия имот, обект на предявения иск, представляващ имот пл. № по кадастралния план на [населено място] от 1961 г., целият с площ 1066 кв.м., за който имот към настоящия момент са отредени два отделни поземлени имоти – пл. № и пл. № . Жалбоподателката прилага удостоверение за данъчната оценка на имот пл. № в размер на 3116,20 лв., позовава се на приложеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка на имот пл. № в размер на 3560,50 лв. и счита, че сбора от двете суми в размер на 6 676,70 лв. е цената на иска.
Доводите са неоснователни.
Посочените от жалбоподателката данъчни оценки включват и цената на сгради, които са индивидуална собственост на всяка от двете страни и не са обект на иска. Предмет на иска е само теренът на имот пл. № по плана от 1961 г., с площ е 1066 кв.м.. От приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка на ? от имот пл. № или данъчната оценка на терен с площ 533 кв.м. /удостоверение от 18. 01. 2011 г. на [община], л. 7 от досието на гр. д. № 1665/2011 г./ следва, че това е сумата 1916 лв., или за целия спорен терен от 1066 кв.м. на имот пл. № , сега преобразуван в два имота, както твърди жалбоподателката, данъчната оценка е 3832 лв. Сумата е под минимума, предвиден в чл. 280, ал. 2 ГПК и решението на въззивния съд по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК, жалбоподателката И., като ответник по иска, е имала възможност да повдигне въпроса за действителната цена на иска до приключване на първото заседание по делото. Тя не е извършила такова действие, а напротив, с въззивната жалба е внесла 25 лв. държавна такса, с което действие е признала вече определения размер на цената на иска.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 6549/05. 07. 2013 г. на Т. И. от [населено място] срещу определение № 181/10. 06. 2013 г. на ВКС, състав на второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 3415/2013 г..
Определението може да се обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: