О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 18.12. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2789 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.396, ал.2, предл.трето ГПК във вр. с чл.280,ал.1 и 2 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от втория ответник „Крамер Груп”АД срещу Определение № 631 от 05.09.2019г. по ч.т.д.№ 564/2019г. на АС Варна, с което след отмяна на Определение № 2968/14.08.2019г. по т.д.№ 830/2019г. на ОС Варна, е допуснато обезпечение на предявения от НАП в качеството му на публичен взискател иск срещу „Крамер Център”ЕООД /в открито производство по несъстоятелност/ и „Крамер Груп”АД иск по чл.216,ал.3 ДОПК за обявяване за относително недействителна между държавата и ответниците на договор за покупко-продажба на временен преместваем обект от 30.03.2018г. чрез налагане на запор върху идеални части от същия подробно индивидуализиран обект, собственост на „Крамер Груп”АД.
С частната касационна жалба се иска обезсилване като недопустимо, съотв.отмяна като неправилно на обжалваното определение. Недопустимостта е аргументирана с твърдението, че правен интерес да иска обявяване на недействителността има публичният изпълнител, а не публичният взискател, тъй като е образувано изпълнително дело за събиране на вземанията на държавата към първия ответник. Изложени са и подробни съображения за неправилност -отсъствие на мотиви за вероятната основателност на иска и необоснованост на извода, че поисканата мярка е адекватна и подходяща.
В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Допуска ли се обезпечение на иска, квалифициран като такъв по чл.216,ал.3 ДОПК и чл.135 ЗЗД, ако след предявяване на иска, длъжникът-прехвърлител „Крамер Център”ЕООД е обявен в несъстоятелност и не са налице предпоставките на чл.193 ДОПК; 2/ Относно критериите за определяне на обезпечителната мярка като подходяща и адекватна на обезпечителната нужда и недопустимостта тя да засяга неоправдано правната сфера на трети лица; 3/ „Адекватна ли е наложената мярка „запор” на движима вещ, собственост на „Крамер Груп”АД и съставляваща 450 кв.м. ид.части от временен преместваем търговски обект, лека конструкция, разработена от разглобяеми елементи – базар, преработен в ресторант и сладкарница, находящ се в [населено място], ул.”М.Дринов№ № 66 в ПИ…” По отношение на първия въпрос се поддържа наличие на противоречива практика на въззивните съдилища, а по отношение на останалите – допълнителната предпоставка на т.1 /противоречие с практика на състави на ВКС/ и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Постъпил е писмен отговор от НАП.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима, тъй като обезпечението на иска е допуснато от въззивната инстанция – чл. чл.396, ал.2, предл.трето ГПК. Първоинстанционният съд е отказал да допусне обезпечение единствено по съображение, че обезпечителната мярка е била неконкретизирана.
Въззивната инстанция е счела, че са налице предпоставките за допускане на обезпечението – искът е допустим; налице е обезпечителна нужда, тъй като съществува възможност да бъде затруднено осъществяването на правата на ищеца при уважаването му; исканата обезпечителна мярка е индивидуализирана във въззивното производство и е адекватна и подходяща.
Искането за допускане на частното касационно обжалване е неоснователно.
Отсъства основание за преценка въззивният акт да е недопустим на соченото от жалбоподателя основание. Съгласно разпоредбата на чл.216,ал.3 ДОПК, правата на кредитора по чл.135 ЗЗД могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител като недействителността се обявява по отношение на държавата/общините.
Първият въпрос от изложението не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по основния правен проблем за допустимостта на иск по чл.216 ДОПК при открито производство по несъстоятелност на ответника – Определение 741 от 05.11.2010г. по т.д.№ 369/2010г. на І т.о., Определение № 175 по т.д.№ 1365/2017г. на ІІ т.о. и Определение № 587/18.10.2017г. по т.д.№ 1416/2017г. на ІІ т.о. Касаторът не обосновава твърдението си за формирана противоречива практика от въззивните съдилища по този основен въпрос. С оглед на характера на предявения конститутивен иск и отсъствие на основанията по чл.637,ал.1 ТЗ за спиране на съдебното производството по него, отговорът на въпроса, поставен от касатора дали е допустимо обезпечаването му, предпоставя конкретна преценка на релевантните обстоятелства по чл.391 ГПК. В този смисъл въпросът в аспекта, в който е зададен, е хипотетичен и не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на обжалването.
Вторият и третият въпрос са идентични и са по правилността на определението. Следователно, те не отговарят на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. и не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 631 от 05.09.2019г. по ч.т.д.№ 564/2019г. на АС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: