О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
гр.София, 02.07.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
гр.дело № 406 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Т. А. и С. Г. М., подадена чрез адв. С. Г., против въззивно решение № 204/23.10.2018 г., постановено от Окръжен съд-Шумен, по възз.гр.д. № 240/2018 г., с което е отменено решение № 143/14.05.2018 г. по гр.д. № 1469/2017 г. по описа на Районен съд – Н.п. и е отхвърлен като неоснователен предявения от Б. Т. А. и С. Г. М. против Д. М. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариална заверка рег. № …/…2017 г. на нотариус с рег. № 682 при НК, сключен между Д. М. П. като продавач и Б. Т. А., С. Г. М. и С. В. И., за 2/3 ид.ч. от описания имот, от които 1/3 ид.ч. на Б. Т. А. и 1/3 ид.ч. за С. Г. М..
Жалбоподателите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил е писмен отговор от насрещната страна по касация – Д. М. П., подаден чрез адв. Р. К.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявява претенция за разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани с интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
Окръжен съд-Шумен се е произнесъл като въззивна инстанция по предявения от Б. Т. А. и С. Г. М. против Д. М. П. конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, с нотариална заверка с рег. № …/…2017 г. на нотариус рег. № 682 при НК, само по отношение на двама от купувачите, а именно: за 1/3 ид.ч. за Б. Т. А. и за 1/3 ид.ч. за С. Г. М. от имот № 091008 с ЕКАТТЕ 52009 в местността „…“, с площ от 5.017 дка с начин на трайно ползване – нива, III категория, при граници и съседи: № … – пасище, мера, № … – полски път, № …– нива, подробно описан в н.а. № …, т. 8, д. № …/2009 г. на нотариус рег. № 346 при НК, вписан в АВ с акт № …, т. 6, д. № …/27.05.2009 г., който по сега действащата кадастрална карта е отразен като ПИ с идентификатор …, обл. Шумен, общ. Шумен, [населено място] пазар, местност „…“, с площ от 5018 кв.м., стар № … срещу сума в размер на по 8 666,66 лв. за всяка от посочените 1/3 ид.ч.
При преценка на събраните доказателства, съдът е установил, че на 02.02.2017 г. е сключен процесният предварителен договор, по силата на който Д. М. П. се задължила да продадена на Б. Т. А., С. Г. М. и С. В. И. собствения си недвижим имот – поземлен имот № …, находящ се в землището на [населено място], за сумата от 26 000 лв. Било уговорено 5 000 лв. да бъдат платени в брой на продавача като капаро, останалите 21 000 лв. да бъдат платени в срок до 31.05.2017 г. Договорът влиза в сила в момента на подписването му и може да бъде развален или изменен по всяко време, но единствено с писмено споразумение между страните. Задължение на продавача било да подготви всички необходими за продажбата документи. Продавачката се легитимирала като собственик на имота с н.а. за покупко-продажба № …, том …, рег. № …, д. № …/2009 г. на нотариус с рег. № 346 при НК. В изпълнение на уговореното за заплащане на продажната цена Д. М. П. получила от Б. Т. А. сумите от 5 000 лв. на 16.03.2017 г., 8 000 лв. на 31.05.2017 г. и 5 000 лв. на 15.06.2017 г., видно от приложени по делото разписки. Такива удостоверяват и предаването на сумите от 1 333,33 лв. и 7 333.34 лв. от С. Г. М. на Б. Т. А. за погасяване на нейната част от дължимата цена. На 23.09.2017 г. С. В. И. подписала разписка за получена сума, удостоверяваща, че на същата дата е получила от Д. М. П. сумата от 23 000 лв., представляваща сбора от платените към момента суми по предварителния договор. В разписката е записано, че на основание чл. 26 ЗЗД и съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой цялата сума по предварителния договор следва да бъде внесена по банкова сметка на продавача в срок до 09.10.2017 г., в противен случай същият ще се счита за развален. При издаване на разписката е подписан и констативен протокол от С. В. И. и Д. М. П., според който продавачката е предала на купувачката документи – нотариален акт, удостоверяващ правото ? на собственост, скица и удостоверение за данъчна оценка. На 28.11.2017 г. Б. Т. А. и С. Г. М. са изпратили на Д. М. П. нотариална покана, с която са я поканили в 7-дневен срок да се снабди с необходимите документи за продажбата и да предприеме действия за сключването на окончателен договор. На 12.12.2017 г. чрез помощник нотариус при нотариус с рег. № … при НК на Б. Т. А. и С. Г. М. е връчен отговор от Д. М. П., с който ги е уведомила, че счита за недопустимо сключването на окончателен договор само за идеални части от имота, че продажната цена от 26 000 лв. не е изплатена изцяло съгласно изискванията на ЗОПБ, както и че тя вече е изпълнила задълженията си за предоставяне на съответните документи. В процедура по чл. 176 ГПК Д. М. П. в отговор на поставен въпрос е заявила, че не е уведомявала писмено Б. Т. А. и С. Г. М. за изявлението си за разваляне на договора. На 02.01.2018 г. с н.а. № 2, т. I, рег. № 13, д. № 1/2018 г. на нотариус рег. № … при НК Д. М. П. е продала на сина си М. Д. С. имота, предмет на предварителния договор. От показанията на разпитаните свидетели, съдът е достигнал до фактически изводи, че тримата купувачи имали съвместен бизнес, като възнамерявали да закупят процесния имот във връзка с дейността на учреденото от тях търговско дружество. През месеците юни-юли отношенията между съдружниците се влошили, а контактите между Б. Т. А. и С. Г. М. и Д. М. П. били преустановени. Впоследствие в края на 2017 г. –началото на 2018 г. между С. В. И. и Д. М. П. бил сключен договор за наем на същия имот със срок 1 година. При тези данни съдът е приел, че изявлението на Д. М. П. от 23.09.2017 г., че договорената цена следва да бъде платена в срок до 09.10.2017 г., а при неизпълнение предварителният договор ще бъде развален, не е достигнало до Б. Т. А. и С. Г. М.. Те са узнали за него едва на 12.12.2017 г. с връчване на отговора на нотариалната им покана, което е станало след завеждане и вписване на исковата молба, поради което предварителният договор спрямо тях не е прекратен.
Въззивният съд е посочил, че основателността на иска е обусловена от няколко правни въпроса: дали купувачите отговарят солидарно за заплащане цената на имота, дали предварителният договор е бил прекратен от купувача преди завеждане на иска по отношение и на тримата купувачи, дали неплащането цената на имота в пълен размер е пречка за обявяване на предварителния договор за окончателен и дали същият може да бъде заместен от съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД само по отношение на двама от купувачите и за 2/3 ид.ч. от имота.
При преценка на съдържанието на сключения договор съдът е приел, че страните са се съгласили задължението за заплащане на продажната цена да бъде изпълнено без значение от кого от продавачите, във вътрешните си отношения обаче те се уговорили всеки да дължи такава част от цената съответстваща на размера на припадащата им част от правото на собственост. В договора не се съдържа и волеизявление на страните за ангажиране на солидарна отговорност на купувачите за заплащане на цената, нито такава следва от закона – арг. чл. 121 ЗЗД, следователно кредиторът може да иска от всеки от длъжниците само това, което лично дължи, а именно – цената, съответстваща на неговата идеална част от бъдещата собственост върху имота, формирана по правилото на чл. 30, ал. 2 ЗС. Поради това въззивният съд е достигнал до извод, че всеки от купувачите по предварителния договор е бил задължен да заплати на продавача по 1/3 от продажната цена на имота или по 8 666,66 лв., както и продавачът е могъл да иска от всеки от купувачите погасяване на продажната цена до посочената сума. От данните по делото се установява, че до предявяване на исковата молба не е била платена такава част от цената на имота, отговаряща на задължението на С. В. И.. Неплащането на цялата цена по договора обаче не е пречка за предявяване на конститутивния иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. По следващия въпрос въззивният съд е приел, че предварителният договор не може да се обяви за окончателен само по отношение на част от уговорената между страните престация, тъй като решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД замества несключения окончателен договор и в диспозитива си съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на предварителния договор така, както са били уговорени. Съдът няма право да внася промени в сключения предварителен договор нито по своя инициатива, нито по искане на страните. Като се е позовала на казуалната практика на ВКС, въззивната инстанция е приела, че приемателят е титуляр на потестативното право да иска обявяването на договора за окончателен и от него зависи за каква част от имота да го упражни. Съдът може да се произнесе само за тази част от иска, с която е сезиран, но частичният иск би бил основателен само, ако приемателят е изпълнил изцяло задълженията си по договора. Считано от 10.10.2017 г. предварителният договор бил частично развален по отношение на приемателката С. В. И., а приемателите Б. Т. А. и С. Г. М. разполагат с правото да искат обявяването на предварителния договор за окончателен. Липсва обаче писмено съгласие между страните по договора предметът му да се ограничи до 2/3 ид.ч. от имота срещу заплащане на 2/3 от цената. Д. М. П. не желае да прехвърли ид.ч. от правото си на собственост върху имота, а Б. Т. А. и С. Г. М. не желаят да заплатят оставаща 1/3 ид.ч. от цената. Поради това въззивният съд е приел, че сключения между страните договор не ми могъл да бъде обявен за окончателен във вида, в който се иска от купувачите, тъй като би се стигнало до недопустимо изменение на договора, което неоправдано би накрънило правата на продавача, комуто съгласно чл. 66 ЗЗД не може да бъде наложено да приеме изпълнениие на части за уговорената цена. При тези съображения съдът е приел, че искът е неоснователен и го е отхвърлил.
Съгласно дадените указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, незагубили сила и при настоящата редакция на закона, допускането на касационно обжалване е обусловено от наличието на формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос следва да е от значение за изхода по делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/ и тяхното разграничение следва да е ясно.
Касаторите намират извода на въззивния съд, че разваленият по волята на продавача /прекратен/ само спрямо един от тримата купувачи предварителен договор според съда променя правата и задълженията на останалите двама купувачи, с които предварителният договор не е развален и същите не могат да претендират за обявяване на окончателен договор за договорените от тях при сключването на договора идеални части от имота, след като са заплатили и съответната част от цената, а трябва да претендират за обявяване за окончателен на предварителния договор, за целия имот и в случай, че заплатят на продавачката цялата продажна цена, за постановен в противоречие с решение № 101/20.04.2011 г. по гр.д. 776/2010 г. по описа на ВКС, решение № 475/088.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г., III г.о. по описа на ВКС, решение № 773/10.02.2011 г. и решение № 777/05.01.2011 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 537/08.07.2010 г. по гр.д. № 349/2009 г. по описа на ВКС, III г.о. Очевидно е, че липсва правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон съдържание. Както вече беше уточнено по-горе, касационната инстанция не разполага с правомощие да извлече или формулира правния въпрос, обусловил решаващите изводи на съда. Липсата на поставен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните предпоставки за това. Освен това преценката на изразеното съждение изисква тълкуването на предварителния договор, а такава дейност касационният съд не може да извърши в производство по селекция на касационните жалби. Касаторите са формулирали множество въпроси, засягащи последиците от развалянето на процесния предварителен договор спрямо един от общо тримата купувачи и дали в този случай развалянето проявява ефект спрямо предмета на договора, дали с факта на развалянето спрямо един от купувачите обещателят се съгласява да получи по-ниска продажна цена и да продаде съответна идеална част от имота. Позовават се на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не излагат никакви конкретни съображения защо повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Настоящият състав намира, че изложението на касаторите в пункт II съдържа неконкретнизирани питания, по отношение на които дори и да бъдат уточнени, не се осъществява задължителната допълнителна предпоставка. Липсва каквато и да било мотивировка посочените въпроси да са свързани с приложението на непълна или неясна правна норма, по която няма съдебна практика и за приложението, на която се налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на норма, или да са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на вече установената съдебна практика п приложението на тази норма. Във връзка с изложените съображения следва да бъде направено заключението, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване.
Обжалваното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Описаните пороци липсват, а субективната преценка на жалбоподателя и несъгласието му с крайния резултат по съществото на спора сами по себе си не могат да обусловят допускането на касационно обжалване. В случая съдът е посочил, че тримата купувачи отговарят разделно за заплащане на цената, уговорена в предварителния договор и тъй като не е уговорено друго ще придобият в съсобственост при равни идеални части имота, обещан по договора. Съдът е приел, че предварителният договор не обективира няколко договора, а едно облигационно правоотношение, на една от страните, по което е продавачът, а на другата страна са тримата купувачи. Интересът от сключването на договора е да се прехвърли един имот срещу заплащане на конкретно определена цена. Съдът е приел, че такова е съдържанието на договора и то не може да бъде изменяно от него по волята на страните. Всички изложени от касаторите съображения представляват оплаквания във връзка с правилността и обосноваността на изводите на въззивния съд, а преценката за основателността им не може да бъде извършена без съвкупен анализ на всички събрани доказателства и възраженията и доводите на страните, което изключва „обективната неправилност“.
С оглед изхода на настоящото производство в тежест на касаторите следва да бъдат възложени сторените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., които са платени в брой на 21.01.2019 г., видно от сключения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204 от 23.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 240/2018 г. на Окръжен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Б. Т. А. с ЕГН [ЕГН] и С. Г. М. с ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на Д. М. П. сумата от 800 лв., представляваща съдебни разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.