О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
С., 21.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№381 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, т.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С разпореждане от 13.04.10г. по гр.д.№1057/08г. на Софийския окръжен съд е върната касационната жалба на И. И. А. от [населено място] срещу решението по същото дело. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е изпълнил в цялост указанията за отстраняване недостатъците на жалбата – не е представил 7 бр. преписи от приложенията към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.
Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от И. А.. Жалбоподателят поддържа, че указанията не са били ясни, затова той не е представил исканите преписи. Освен това – нито в закона, нито в ТР на ВКС няма изискване за представяне на преписи за насрещната страна на практиката, на която касаторът се позовава като основание за допускане на касационно обжалване. Ако пък се приеме, че има такова изискване, жалбоподателят иска да се отправят преюдициални запитвания по чл.628 и сл. от ГПК във връзка с тълкуването на чл.47 от Х. на основните права на ЕС.
Ответниците в производството Х. П., В. К., Й. Г., И. Г., Г. Г. и Г. Х. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
И. И. А. е обжалвал решението по гр.д.№1057/08г. на Софийския окръжен съд. С разпореждане от 13.04.10г. съдът е оставил производството по жалбата без движение, с указание до жалбоподателя „в едноседмичен срок от получаване на съобщението:
І. Да представи 7бр. преписа от касационната жалба; ІІ.Със 7 бр. преписи:
1.Да посочи трите имена и адреса си;
2.Да уточни дали обжалва изцяло или частично решението, респ. в коя част го обжалва;
3.Да посочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК като приложение към касационната жалба, като посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд и на коя от следващите предпоставки се позовава, а именно: че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС; че е решаван противоречиво от съдилищата или че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При позоваване на противоречива съдебна практика на съдилищата – да представи съответните решения, доказващи наличието на твърдяното основание за допускане на касационно обжалване / с отбелязване за влизане в сила на тези решения/, а ако се касае за постановления на Пленума на ВС, за тълкувателни решения”.
На 17.05.10г., в указания срок, И. А. е представил 7бр. преписи от касационната жалба /без приложенията към нея/; уточнил е имената и адреса си; посочил е, че обжалва изцяло постановеното решение на СОС; приложил е изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване и е поискал предоставяне на правна помощ за приподписване на касационната жалба и свързаните с нея документи, както и да бъде освободен от държавна такса по касационната жалба.
С разпореждане от 08.06.2010г. докладчикът по делото е оставил без уважение и двете искания. Подадената срещу това разпореждане частна жалба е била върната. Определението за връщане е влязло в сила на 01.04.2011г., когато е постановен окончателният съдебен акт по този въпрос – определение №128 от 01.04.2011г. по ч.гр.д.№447/10г. на ВКС, ІІ ГО.
След 01.04.11г. И. А. не е изпълнил останалите указания за отстраняване на недостатъците на касационната му жалба – не е осигурил приподписването и от адвокат, нито е внесъл дължимата държавна такса по нея.
На 13.04.10г. е постановено обжалваното в настоящото производство определение на Софийския окръжен съд, с което касационната жалба на А. е била върната.
Настоящият съдебен състав приема, че определението е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна. Съображенията за това са следните:
На първо място – И. А. действително не е изпълнил указанията на въззивния съд да представи 7 бр. преписи от съдебните решения, които прилага към жалбата си. Указанията на съда за представянето им са ясно формулирани и са законосъобразни. Съгласно чл.284, ал.3, т.2 от ГПК, към жалбата се прилагат преписи от нея и от приложенията и според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна. Съдебната практика, на която се позовава жалбоподателят, е част от изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и заедно с него представлява приложение към жалбата, затова следва да бъде представена в толкова екземпляра, колкото са ответниците по жалбата.
Жалбоподателят не е формулирал конкретен въпрос, по който иска да бъде отправено преюдициално запитване до съда на ЕО. Въпросът дали съдебната практика, която се сочи, за да се обосноват основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, следва да се представи в толкова екземпляра, колкото са ответниците по жалбата, е свързан с тълкуване на вътрешното законодателство и няма пряка връзка с общностното право и по-конкретно с посочения от жалбоподателя чл.47 от Х. на основните права на ЕС. Затова по него не следва да се отправя преюдициално запитване.
Освен това – към мотивите на въззивния съд за връщане на касационната жалба на А. следва да се прибави и следното:
С подаването на молба за правна помощ и за освобождаване от държавна такса се прекъсва определеният от съда срок за отстраняване недостатъците на касационната жалба, изразяващи се в неподписването и от адвокат и невнасяне на държавна такса – арг. от чл.259, ал.2 и чл.160, ал.3 от ГПК. Ако молбите бъдат отхвърлени, започва да тече нов срок за отстраняване на недостатъците на жалбата.
В конкретния случай отказът на съда да допусне правна помощ и да освободи И. А. от заплащане на държавна такса по подадената от него касационна жалба е влязъл в сила на 01.04.11г. От следващия ден – 02.04.11г. е започнал да тече нов едноседмичен срок, който е изтекъл на 08.04.11г. – петък, работен ден. До този момент указанията не са изпълнени, затова съдът е имал и още едно основание да върне касационната жалба на А..
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 13.04.10г. по гр.д.№1057/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: