3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 22.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 913 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 590 от 14.11.2013 година по гр.д. № 842/2013 година на Плевенски окръжен съд е потвърдено решение № 1067 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 1096/2013 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 КТ, чл. 213, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, предявени от Ц. В. В. от [населено място] бряг против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че на 24.01.2011 г., в изпълнение на съдебно решение, ищецът е бил възстановен на заемана преди незаконното му уволнение длъжност „ управител на склад” в [населено място] бряг. Съгласно заповед на управителя на дружеството № 4 от 29.01.2009 г., издадена въз основа на наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на работниците е следвало да бъде провеждан начален, ежедневен и периодичен инструктаж за осигуряване на безопасна работа, като начален инструктаж се е провеждал при първоначално постъпване на работа или след отсъствие повече от шест месеца. На ищеца, отсъствал повече от шест месеца в периода между уволнението и възстановяването му на работа е следвало да бъде проведен начален инструктаж като управител на склад с технически газове. Поради отказ на ищеца да му бъде проведен инструктаж по правилата за работа за ЗБУТ не е бил допуснат до работа в склада, а времето от 25.01.2011 г. до 08.02.0211 г. за работата в склада е бил обявен престой по вина на работника. Независимо от това, в същия период ищецът е напускал работната си канцелария преждевременно осем пъти, а периода от 11 до 17.02.2011 година не се е явявал на работа. Със заповед № 5 от 02.03.2011 година, работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ за допуснати дисциплинарни нарушения по чл. 190, ал.1, т.1, т.2 и т. 7 КТ. Уволнението е било извършено след отказ на ищеца да даде обяснения за констатираните дисциплинарни простъпки и получено разрешение от Инспекцията по труда с оглед призната от ТЕЛК инвалидност на работника. Прието е, че уволнението е извършено законно – при спазване на чл. 193, ал.1 КТ и чл. чл. 333, ал.1, т. 2 КТ, за виновно извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина, обуславящи налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, породи което исковете за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ са отхвърлени като неоснователни. Като неоснователен е отхвърлен и искът с правно основание чл. 213, ал.1 КТ, тъй като с отказа си да му бъде проведен задължителен инструктаж за безопасна работа ищецът сам се е поставил в невъзможност да изпълнява трудовите си функции в определеното му за това място, както искът с правно основание чл. 224, ал.1 КТ, тъй като за времето, през което работникът не е полагал реално труд (от предходното уволнение до възстановяването му на работа) не се дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Касационната жалба против въззивното решение на Плевенски окръжен съд е постъпила от Ц. В. В.. В изложението към касационната жалба са въведени оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила, на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че са налице „множество нарушения на закона”, а с оглед касационните оплаквания за неправилност на решението, че „съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита”. Приложени са решение № 436 от 11.06.1998 г. по гр.д. № 1436/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 867 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 275/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Счита, че не са налице условия за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Плевенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е длъжен да изложи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, които са посочване на материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда във въззивното решение, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото е основание за недопускане на касационно обжалване – т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009г. ОСГТК ВКС.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба, подадена от Ц. В. В. не е изведен правен въпрос, от значение за изхода на делото. Изложените оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснован и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила съставляват касационни оплаквания по чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК. Основания за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изведени и от обстоятелствената част на изложението, съдържащо оплаквания срещу въззивното решение, без конкретен въпрос и без да се сочи кой от възприетите изводи на въззивния съд е по правен въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Без връзка с обжалваното решение са и приложените съдебни актове – определение № 867 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 275/2010 г. на ІІІ г.о. ВКС, което не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и решение № 436 от 11.06.1998 г. по гр.д. № 1436/1997 г. на ВКС, ІІІ г.о. относно предпоставките за възстановяване на трудовото правоотношение след уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 14.11.2013 година по гр.д. № 842/2013 година на Плевенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: