3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№556
София22.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 969/2011 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение № 2828 от 04.07.2011 г. по в.т.д.№ 1130/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 7 от 04.01.2011 г., постановено по гр.д.№ 12104/2010 г. на Варненския районен съд, ХХІV състав е върната на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК и е прекратено производството по делото.
В частната жалба е въведен довод за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно.
Ответникът [фирма] не е изразил становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че съобщението за постановеното от първоинстанционния съд решение е съобщено на въззивника на 15.03.2011 г. чрез пълномощника му адв.Женя А., а въззивната жалба е подадена на 01.04.2011 г., без данни да е изпратена по пощата или по друг, предвиден в процесуалния закон ред. Броен по правилото на чл.62, ал.3 ГПК, същият е изтекъл на 29.03.2011 г., от което е направен извод, че въззивната жалба е просрочена, като е изтъкнато, че извършеното повторно връчване на решението на А. К. – сътрудник на адв.А., не се отразява на редовността на първото съобщение и не води до удължаване на преклузивния срок за обжалване на първоинстанционното решение.
Определението е правилно.
Уведомяването на настоящия жалбоподател за постановения от първоинстанционния съд съдебен акт е извършено по реда на чл.39, ал.1 ГПК чрез пълномощника му адв.А.. Полученото на 15.03.2011 г. от сътрудника й А. К. съобщение за постановеното от него решение е поставило в течение срока за упражняване от страната на процесуалното право по чл.259, ал.1 ГПК на въззивна жалба, който срок, изчислен по правилата на чл. 60, ал. 4 ГПК, е изтекъл на 29.03.2011 г. (вторник, присъствен ден). С неговото изтичане, предвид преклузивния му характер, правото на обжалване е било погасено, поради което производството, образувано по подадената на 01.04.2011 г. въззивна жалба правилно е било прекратено като процесуално недопустимо.
Извършеното на 18.03.2011 г. повторно връчване на съобщение на процесуалния представител на жалбоподателя е ирелевантно за началото на преклузивния срок, който е започнал да тече от датата на първото редовно връчено съобщение. Изтеклият срок е довел до погасяване на признатата от закона възможност за обжалване на този съдебен акт, поради което е недопустимо новирането му чрез последващо извършеното съобщаване за постановяването му. Поради това фактът на повторното връчване на съобщението няма правно значение, след като е бил предшестван от надлежното съобщаване за решението, извършено по правилото на чл.39, ал.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2828 от 04.07.2011 г. по в.т.д.№ 1130/2011 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: