5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
С., 23.04. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 821 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. И. Д. от [населено място], приподписана от пълномощника му адв. Е. А. от АК-Б., против въззивно решение № ІІІ-110 от 03.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1131/2013 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав, с което като е потвърдено решение № 1687 от 15.11.2012 г. по гр.д. № 9620/2011 г. на Бургаския районен съд, е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД срещу Б. Х. Г. от [населено място], за отмяна на дарение на недвижим имот в [населено място], представляващ ? идеална част от УПИ в[жк], [улица], представляващ парцел ХІІІ-39, в кв. 3, понастоящем представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.823.43 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 450 кв.м. по нотариален акт и 467 кв.м. по кадастрална карта, ведно с ? идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 07079.823.43.1 по кадастралната карта на [населено място], извършено с нотариален акт № 47, том І, рег. № 355, н.д. № 34 от 29.01.2003 г. по описа на нотариус К. К., с район на действие Бургаски районен съд, поради отказ на ответницата да дава издръжка на ищеца.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ответницата иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, за отмяна на дарението на процесния недвижим имот, поради отказ на ответницата да дава издръжка на ищеца, от която той трайно се нуждае, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, значими за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата, като се е позовал и представил съдебна практика – ТР № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 10, решение № 293 от 14.07.2011 г. по гр.д. № 1302/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 1269/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Поставените правни въпроси са относно трайната нужда от издръжка на ищеца, обусловена от неговата напреднала възраст и влошено здравословно състояние и във връзка с това необходимостта от изслушване на счетоводна експертиза в тази насока и задължен ли е бил въззивният съд в случая служебно да назначи такава, както и правният въпрос относно действителния предмет на делото в частта относно процесната сграда – дали отмяната на дарение касае ? идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда или само ? идеална част от действително построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, което обстоятелство се установява от представеното и неоспорено удостоверение № 94-Х-3/11.01.2011 г. на [община], ТД”Освобождение”.
Ответницата по касационната жалба Б. Х. Г. от [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена над 5000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, но тъй като съдебната практика, на която се позовава касаторът е със задължителен характер, основанието за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал че трайно се нуждае от издръжка и не може да се осигурява без участието на надарената – негова дъщеря. Изложил е съображения, че дарителят разполага с дохода от пенсията си в размер на 648 лв., който надхвърля значително размера на средната пенсия за страната, която съгласно данни на НОИ е в размер на 295 лв. Освен това е приел, че от заключението на изслушаната съдебно – медицинска експертиза, е установено, че здравословното състояние на дарителя във връзка с хроничното му мозъчно-съдово заболяване, му позволява той да извършва без усилия ежедневните си дейности от приготвяне на храна, хранене, обличане, придвижване и елементарна домакинска работа, но с изключение на тежки физически натоварвания. Въз основа на това е извел извода, че дарителят не е доказал че се нуждае трайно от издръжка и затова в негова полза не е възникнало правото да иска отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”в” ЗЗД.
В контекста на този основен извод на въззивния съд, обусловил изхода на спора, поставеният от касатора правен въпрос – относно трайната нужда от издръжка на ищеца, обусловена от неговата напреднала възраст и влошено здравословно състояние и във връзка с това необходимостта от изслушване на счетоводна експертиза в тази насока и задължен ли е бил в случая въззивният съд служебно да назначи такава, касае преценката за това доколко са налице предпоставките за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б.”а” ЗЗД, тежестта на доказване и допустимите доказателствени средства. В тази връзка следва да се подчертае, че при иска по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД преценката дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка не е абстрактна, а според конкретните негови нужди с оглед начина му на живот, който той обикновено води. Наличието й се преценява на плоскостта на житейските нужди на конкретния дарител, средствата с които разполага той, реално съществуващите възможности за допълване на същите. Установеното от съдебната практика съдържание на употребения от законодателя израз “изпадане в нужда” е наличието на трайно материално затруднение, което дарителят би посрещнал ако разполагаше с дареното имущество. На поставения въпрос за нуждата от издръжка по смисъла на посочената правна норма е даден отговор и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС: решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 263/2011 г. на ІV, г.о.; решение № 526 от 3.02.2012 г. по гр.д. № 681/2010 г. на ІV г.о. В тях е прието, че нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага и конкретната сума, която му е необходима за покриване на специфичните нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средномесечната издръжка на едно лице през процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др., както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира- наеми или цена на друго имущество. Преценката налице ли е това обстоятелство, което формира съвкупността от кумулативно необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, наред с отправено искане до дареното лице и отказ на последното да даде исканата издръжка винаги е конкретна с оглед конкретните обстоятелства по делото и като фактическо състояние тя следва да се докаже от ищеца. В конкретния случай правните изводи на съда са в съответствие с установената задължителна съдебна практика, включително и представената от касатора. Съдът е съобразил доказателствата за личните доходи и материално състояние на ищеца и данните за здравословното му състояние. Отхвърлил е иска по съображения, че доходите от получаваната пенсия, чийто размер надвишава повече от два пъти средната пенсия за страната, както и влошеното здравословно състояние на дарителя, не установяват той да се нуждае от издръжка. Правилността на този извод на въззивния съд не може да се проверява в производството по чл.288 ГПК. А относно необходимостта от изслушване на счетоводна експертиза в тази насока и задължен ли е бил в случая въззивният съд служебно да назначи такава с оглед разрешението, дадено в т. 10 на ТР № 1/2000 г., следва да се посочи, че в случая такава необходимост не е била налице, тъй като експертизата не би била доказателствено средство със самостоятелно значение, още повече, че с оглед на събраните по делото доказателства в тази насока, съдът не се е нуждаел от специални знания относно остойностяване на нуждите на дарителя. Тъй като приетото от въззивния съд е в съответствие със задължителната съдебна практика по поставения правен въпрос, а не в противоречие с нея в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос относно действителния предмет на делото в частта относно процесната сграда – дали отмяната на дарение касае ? идеална част от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда или само ? идеална част от действително построената в имота едноетажна масивна жилищна сграда, не е обусловил изхода на спора по иска за отмяна на дарението, още повече, че този въпрос в процеса на делото не е бил предмет на обсъждане и в този смисъл се поставя за първи път в касационното производство, поради което в случая по този въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В тази връзка релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното въззивно решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-110 от 03.10.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1131/2013 г. на Бургаския окръжен съд, ІІІ въззивен граждански състав, по касационна жалба с вх. № 17840/18.11.2013 г. на Х. И. Д. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: