ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 556
София, 25. април 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1435 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 403/12.10.2012 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 632/2012, с което е потвърдено решение № 895/20.06.2012 на Плевенския районен съд по гр.д. № 1494/2012, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът [община], представляван от юрк. Кр. С. – К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за необходимото съдържание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ и възможността в нея работодателят да се позовава на друг известен на работника документ, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по жалбата П. Г. Я., представляван от адв. А. Д. от ПАК я оспорва, като счита, че не е формулиран ясно обуславящ решението по делото правен въпрос нито е представена практика на Върховния касационен съд, съдържаща различно разрешение по въпроса за необходимото съдържание на заповедта за уволнение. По същество ответникът счита, че въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение не са посочени изискванията за изпълнение на длъжността, на които работникът не отговаря.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос не обуславя решението по делото. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по. чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ може да се позовава на друг документ (известен на работника), въвеждащ нови изисквания за изпълнение на заеманата длъжност, но по делото не са представени доказателства ищецът да не отговаря на тях. Обратното събрани са доказателства, че ищецът е компютърно грамотен и владее полски и немски езици – обстоятелства, които може да се установяват с всички допустими доказателствени средства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 403/12.10.2012 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 632/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.