2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 27.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 304 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. И., с адрес в [населено място], представлявана от адв. Е. Н., против решение без номер от 15 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 175/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която се потвърждава решение № 238 от 27 април 2018 г., постановено по гр.д. № 3159/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за предоставяне на родителските права спрямо децата Е. И. М. и Д. И. М. на бащата И. М. И. и за определяне местоживеенето на децата при бащата.
В касационната жалба се сочи, че решението в обжалваната му част е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е дал преценка на личните качества на родителите и възможността им да упражняват родителските права в интерес на децата. Съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС като е приел, че изобщо не следва да обсъжда въпроса за осъществен акт на домашно насилие от страна на бащата над майката според съдебно решение, макар той да има отношение към агресивното поведение и възпитателските качества на бащата. Фактическата раздяла между страните е настъпила след упражнен акт на домашно насилие спрямо майката на децата, и тя е била лишена от възможността да вижда децата си за период от повече от три месеца. Поддържа се, че в нарушение на чл. 172 ГПК съдът е възприел и кредитирал единствено показанията на бабата по бащина линия, която е заинтересована от изхода на делото, и е стигнал до погрешния извод, че майката не е правила опит да контактува с децата; неправилно са интерпретирани показанията и на друг свидетел в тази връзка. Доказателствата по делото сочели, че майката има предимство пред бащата при преценката за най-добрия интерес на децата от гледна точка на наличните възпитателски качества с оглед данните за упражняван физически и психически тормоз върху нея, което сочи, че бащата е склонен към физически посегателства и насилие и към решаване на конфликтни ситуации с употреба на сила и заплахи, вместо чрез взаимни отстъпки и компромиси. Подчертано е, че децата са на ниска възраст и никога не са били отделяни от майката, едното от децата е момиче на шест години. След като съдът не е обсъдил възраженията и доводите, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, е налице произнасяне в противоречие с практиката а ВКС. Твърди се, че съдът е игнорирал много важни критерии при определяне на интереса на децата според ППВС № 1/1974 г. – възрастта и пола на момиченцето, силна емоционална привързаност между майката и малолетните деца, отглеждани заедно. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поставят правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът И. М. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. К. Б., в отговор на касационната жалба оспорва както твърденията за наличие на основания за допускане на касационното обжалване, така и за неправилността на въззивното решение.
За да постанови решението си в обжалваната му част съдът взема предвид установените факти: страните след сключването на брака си са живели в едно жилище с родителите на съпруга; след акт на домашно насилие от 03.08.2017 г. от страна на съпруга, съпругата е напуснала семейното жилище без децата и е отишла да живее в друг град с родителите си; децата понастоящем живеят с баща си и баба си по бащина линия. Във връзка със спора относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е счетено, че съпругата не е полагала грижи за семейството и децата, прибирала се е почти всяка вечер със закъснение от над час и половина след края на работното време, не е наблюдавала децата, когато е била с тях навън, по повод на което е възникнал и конфликтът с акта на насилие. В тази връзка са кредитирани показанията на бабата по бащина линия, като е отречено да има съмнение относно достоверността на нейните показания, които кореспондират и с други доказателства. Съдът приема, че и двамата родители притежават необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи по отглеждането и възпитанието на децата; децата са емоционално привързани и с двамата си родители, желаят да живеят с двамата, но в дома на бащата, в който са отгледани и се чувстват по-защитени, и който приемат за свой дом. Прието е, че на този етап от живота на децата по-важни са безопасността и условията, които им гарантират да растат на спокойствие и в сигурност, какъвто е домът, в който са отглеждани и живеят и сега. Счетено е, че правилно местоживеенето на децата е определено при бащата, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за преценката на личните качества на родителите и възможността им да упражняват родителските права в интерес на децата, по който се твърди противоречие с ППВС № 1/1974 г., решение № 129 по гр.д. № 1119/2012 г., ІІІ г.о., решение № 278 по гр.д. № 1784/2014 г., ІV г.о., решение № 267 по гр.д. № 7140/2014 г., ІV г.о., решение № 39 по гр.д. № 3857/2017 г., ІV г.о., решение № 54 по гр.д. № 5475/2014 г,. ІV г.о. Като обстоятелства, имащи значение за определяне на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца, ВС сочи възпитателските качества на родителите, моралният им лик, грижите и отношението на родителите към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, помощта от трети лица, социалното обкръжение на родителя, жилищните и други материални условия на живот. Изрично се подчертава, че родителските права следва да се предоставят съобразно съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай. ВС сочи, че изслушването има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, а неспазването на задължението за изслушване съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. Това задължително тълкуване последователно се възприема в съдебната практика, включително цитираната от касаторката. Съдът още константно приема, че нито изброяването в ППВС № 1/1974 г., нито правилото на чл. 59, ал. 4 СК, създава изчерпателен списък на обстоятелства, които биха могли да имат значение за това кой да упражнява родителските права, а е възможно да се вземат предвид и други, непосочени в закона или задължителната съдебна практика, обстоятелства, като се изложат мотиви за значението им по отношение на спора при кого да живее детето, респективно – кой от родителите да упражнява родителските права. При все това, съдът следва да се основе на обстоятелствата, посочени в цитираното ППВС като минимум, за да съобрази кой е най-добрият интерес на детето (с оглед смисъла на § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето). В процесния случай въззивният съд не е нарушил практиката на ВС и ВКС, и е съобразил релевантните за спора обстоятелства в тяхната съвкупност. При безспорно установен еднократен акт на домашно насилие спрямо касаторката, вследствие на което е настъпила фактическата раздяла между съпрузите, не е установено по делото по категоричен начин бащата да има агресивно или каквото и да е друго увреждащо физическото или психическото здраве на децата поведение. Основавайки се на комплекса от обстоятелства по делото, съдът приема, че родителите са равностойни по отношение на родителските и възпитателските си качества, но е отдал предпочитание на бащата като родител, на когото да се възложи непосредственото, ежедневно упражняване на родителките права, заради интереса на децата да се чувстват в безопасност и при условия, които им гарантират да растат на спокойствие и в сигурност в дома, в който са отглеждани и живеят и понастоящем. Ето защо не се обосновава противоречие с тълкуването на съдебната практика на ВС и ВКС.
Отново върху акта на домашно насилие, както и върху неправилната преценка на свидетелските показания, се гради твърдението на касаторката, че в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/1974 г., решение № 129 по гр.д. № 1119/2012 г., ІІІ г.о., решение № 267 по гр.д. № 7140/2014 г., ІV г.о., решение № 39 по гр.д. № 3857/2017 г., ІV г.о., решение № 300 по гр.д. № 2846/2013 г., ІІІ г.о., решение № 9 по гр.д. № 3642/2014 г., ІV г.о., ТР № 1 от 04.01.2001 г., по т.гр.д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 19, е разрешен въпросът длъжен
ли е въззивният съд да обсъди заедно и поотделно всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. На настоящия съдебен състав е известна константната практика, несочена от касаторката, според която въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на всички относими към спорното право факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка представените допустими и своевременно представени доказателства и доводи на страните, както и че въззивният съд следва да формира собствени правни и фактически изводи. Макар да е вярно, че актът на домашно насилие е обсъждан от съда в част от въззивното решение, което не се обжалва, казаното по-горе за установените качества на родителите за отглеждане и възпитание на децата и причината за предпочитане на бащата въз основа на съвкупността от релевантните обстоятелства, не води до извода, че конкретната липса на преценка накърнява интереса на децата да бъдат отглеждани непосредствено от родителя, по-пригоден за това. Същото следва да се приеме и по отношение на преценката на свидетелските показания.
Съобразяването на съвкупността от относимите обстоятелства, предвид постановките на ППВС № 1/1974 г. и практиката на ВКС, води до неоснователност на искането за допускане на касационното обжалване и по въпроса кои са критериите, които въззивният съд следва да вземе предвид при определяне интересите на децата от всички установени обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/1974 г. Вярно е, че съдът не е придал приоритетно значение на възрастта и пола на детето Е., но е ясно подчертано, че от доказателствата по делото се установява, че децата имат емоционална връзка и с двамата си родители, че се чувстват спокойни и сигурни в дома на бащата и в обстановката, в която са отглеждани до момента. Така съвкупността от конкретните обстоятелства е довела до заключението, че родителските права следва да се предоставят за упражняване на бащата, а постановките на соченото ППВС и практиката на ВКС не са нарушени.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение без номер от 15 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 175/2018 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 238 от 27 април 2018 г., постановено по гр.д. № 3159/2017 г. по описа на районния съд в [населено място] в частта му за предоставяне на родителските права спрямо децата Е. И. М. и Д. И. М. на бащата И. М. И. и за определяне местоживеенето на децата при бащата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: