О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 556
София, 29.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 1729/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Х. П. Х. чрез процесуалния си представител адв. Д. Х. е подал касационна жалба срещу решение № 434 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 673/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното, в частта за оставяне без уважение претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК и допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан. Поддържа се довод за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване по въпроса следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата. Поддържа се, че той обосновава основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация не е подал отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1, ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 57 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 285/2013 г. е допуснато да се извърши делба на съсобствен недвижим имот – апартамент № 7 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] между страните и при права както следва: за ищеца Н. Х. Г. 1/2 ид. ч. и за жалбоподателя и сестра му М. П. Г. по 1/4 ид. ч.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която не е уважена претенцията на молителя да му се възложи имота на основание чл. 349, ал. 2 ГПК и той е изнесен на публична продан.
За да отхвърли претенцията за възлагане първоинстанционният съд е приел, че молителят не е доказал предпоставките за прилагането на този способ за прекратяване на съсобствеността, а именно при откриване на наследството да е живял в жилището като трайно фактическо състояние с цел използването му по предназначение, както и че не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.
Въззивният съд е намерил този извод за правилен, но по различни съображения от изложените. Приел е за безспорно това, че ищецът Н. Г. черпи права по наследяване от своите родители Х. и Н. Д., починали през 2004 г., а касаторът черпи права по наследяване от баща си П. Г., също син на праводателите Д., починал през 2009 г. Касаторът е установил, че е бил във владение на имота към настъпване смъртта на неговите баба и дядо, но той не е наследник на тези лица, тъй като към датата на откриване на наследствата им баща му е бил жив. Приел е, че касаторът не е установил да е владял имота към момента на откриване на наследството на баща му П. Г. – 18.12.2009 г. Съобразно задължителната практика, израз на която е и т. 9 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, той е следвало да докаже, че към този момент е бил във владение на имота.
Констатирал е, че първоинстанционният съд след приемане на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК, заявена във втората фаза на делбата, не е дал указания за подлежащите на доказване факти във връзка с нея, но тъй като въззивната жалба не съдържа оплакване за нарушени процесуални правила, съдът е приел, че тази предпоставка не е доказана, поради което обосновано и законосъобразно претенцията за възлагане на имота не е уважена.
Поставеният въпрос в изложението, въпреки че е непрецизно формулиран, обуславя общо основание за допускане до касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на срещу решение № 434 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 673/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
УКАЗВА на касаторката да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: