Определение №556 от 29.9.2009 по ч.пр. дело №511/511 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                            № 556
 
         
               София, 29.09.2009 година
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
   Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                        Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                          ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
    
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№ 511 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
           
 
Производството е по чл.274, ал.2, пр.1, вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С разпореждане от 22.06.09г. по гр.д. №1084/08г. на Софийския окръжен съд е върната касационната жалба на Т. Т. Ц. срещу решението по същото дело. Въззивният съд е приел, че в указания срок жалбоподателят не е изпълнил указанията да представи изложение, с което да обоснове основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и да приложи съдебната практика, на която то противоречи.
Частна жалба срещу това разпореждане е подадена от Т. Т. Ц. В нея се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение – че съдът не допуснал експертиза за установяване границите на спорните имоти, заявени за възстановяване по реда на чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ и неоснователно не се доверил на разпитаната по делото свидетелка. Освен това жалбоподателят заявява, че не е в състояние да представи съдебната практика, на която въззивното решение противоречи.
Ответникът в производството – Общинска служба “З” гр. Б. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:
Т. Т. Ц. е обжалвал пред ВКС решението по гр.д.1084/08г. на Софийския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл.13, ал.1 от ЗВСГЗГФ. Тази жалба е била нередовна, тъй като не е съдържала изложение на основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. В определения от въззивния съд срок тази нередовност не е отстранена, поради което е постановено обжалваното в настоящото производство разпореждане за връщането на жалбата.
Разпореждането е правилно.
При действието на новия ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. Това означава, че не всички касационни жалби се разглеждат от ВКС, а само тези, които отговарят на условията по чл.280 от ГПК. В чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е въведено изискването към жалбата да се прилага изложение на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 от ГПК. Въззивният съд следи за спазването на това изискване и има правомощието да дава указания във връзка със съдържанието на изложението към касационната жалба, а при неизпълнението им – да я връща – чл.285 и чл.286, ал.1, т.2 от ГПК. В конкретния случай касационната жалба не е имала изложение на основанията за допустимост по чл.280, ал.1 от ГПК и въззивният съд е дал подробни указания какво следва да съдържа то. Тези указания не са изпълнени, поради което правилно въззивният съд е върнал жалбата.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 22.06.09г. по гр.д. №1084/08г. на Софийския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top