2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 03.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3646 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. П. У. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Д., против определение № 113 от 17 април 2015 г., постановено по гр.д. № 1487 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2015 г., с което не е допусната до разглеждане молбата на У. за отмяна на влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждане за издаване на изпълнителен лист по гр. д. № 2700/2013 г. на районния съд в [населено място].
В частната жалба се заявяват оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е възприел вярно представените доказателства и произнасянето е погрешно и в противоречие с правилата на формалната логика. В допълнение към молбата се заявява, че твърденията по делото нямат нищо общо от обективна страна с твърденията по гр.д. № 10676 на районния съд в [населено място], като дори и след влизането в сила на определение по това дело, могат да бъдат откривани нови писмени доказателства, както е станало в случая. Сочи се, че в настоящото дело се твърди изначална недопустимост на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и тази недопустимост е установена в резултат на откритото по-късно писмено доказателство (открито при посещение на жалбоподателя на постоянния му адрес), което е създадено от лице, различно от ответника по молбата за отмяна, и след изтичане срока за възражение по чл. 414 ГПК, че фактурата, заради изплащането на която е искано издаването на заповед за изпълнение, касае не потребена и незаплатена електроенергия, както се твърди в заявлението за издаване заповед за изпълнение, а корекция, което прави издаването на заповед за изпълнение недопустимо. Като неправилен се сочи изводът на съда, че искането за отмяна е просрочено, тъй като молбата за отмяна е в срок, видно от пощенското клеймо. Неправилно е приетото от съдебния състав, че „липсва подобен (на чл. 424 ГПК) петитум”, тъй като изясняването на петитума е въпрос от първоначалното движение по хода на депозирана молба и съставлява част от служебното начало и съдът е следвало да укаже на молителя да отстрани нередовностите на молбата, преди тя да бъде отхвърлена с основание, че липсва петитум.
В обжалваното определение на касационния съд се приема, че влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист са недопустим предмет на молба за отмяна, тъй като не се предвижда извънреден способ за контрол на двата съдебни акта. Сочи се, че заявеното от молителя като новооткрито обстоятелство след срока за възражение срещу заповедта за изпълнение и което е със значение за съществуването на вземането по издадената заповед, е релевантно в случай, че са налице и допълнителните изисквания на чл. 424 ГПК за допустимост иска, предвиден в цитираната разпоредба, с която е предоставена искова защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение. И именно в този контекст е счетено, че искането не може да се квалифицира като искова молба с искане за защитата по чл. 424 ГПК, тъй като липсва подобен петитум, изтекъл е законният тримесечен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК и е влязло в сила определение по гр.д. № 10676/ 2013 г. на районния съд в [населено място] за прекратяване на производството по иска, предвиден в чл. 424 ГПК, поради неспазване на законния срок.
Частната жалба е неоснователна.
Безспорно е, че законодателят е дал възможност на длъжника да оспори вземането, предмет на заповед за изпълнение, в случаите, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия срок, като за тази цел е предвиден исковият ред на чл. 424 ГПК. Производството за отмяна по отношение на влезлите в сила заповед за изпълнение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист е недопустимо. Предвид този принцип, касационният съд е преценявал дали молбата за отмяна няма характер на искова молба по смисъла на чл. 424 ГПК, като е изложил съображенията си защо приема, че молбата за отмяна няма такъв характер. Независимо дали изводите на касационния съд са обосновани, предвид данните по делото за подаването на молбата в срок и различното твърдение за порок на заповедта за изпълнение по гр.д. № 10676/2013 г. на районния съд в [населено място], заключението за това, че молбата за отмяна не може да се приеме за искова молба по смисъла на чл. 424 ГПК следва да се сподели, тъй като петитум по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК в молбата за отмяна няма, а и в настоящата частна жалба и допълнението към нея се поддържа твърдението, че искането представлява молба за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Затова правилно съставът на касационния съд е приел, че за него не е възникнало задължението по чл. 118 ГПК.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 17 април 2015 г., постановено по гр.д. № 1487 по описа на първо гражданско отделение на ВКС за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 4