4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
[населено място] , 05.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на трети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1728/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд против решение № 983/14.02.2018 г. по гр.д.№ 8583/2017 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 64325/16.03.2017 г. по гр.д.№ 60224/ 2015 г. на Софийски районен съд и Гаранционен фонд е осъден да заплати на П. А. М., на основание чл.288 ал.11 вр.с ал.1 т.1 и ал.7 КЗ / отм./, сумата от 15 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 07.10.2010 г., настъпило по вина на водача на неидентифицирано моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 01.10.2015 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Страната се позовава на необсъждане от въззивния съд на всички събрани доказателства по делото и непроизнасяне по всички заявени от същата доводи и възражения, при формалното възпроизвеждане на доказателствата , без анализ на установимите от съдържанието им факти. Така, според касатора, съдът е достигнал до необоснования извод за установяване елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане на ищеца, в частност – причинната му връзка с виновно поведение на водач на неидентифициран автомобил. Касаторът оспорва материалната доказателствена сила на визираните от въззивния съд , в обосноваване извода му за установеност на виновно поведение на делинквент, доказателства – протокол за ПТП, бюлетин за ПТП, регистрационна карта и докладна записка, доколкото същите са съставени изцяло по твърдения на пострадалия ищец. Сочи се и прекомерност на определеното от съда обезщетение по чл.52 ЗЗД.
Ответната страна – П. А. М. – не е депозирала отговор на касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
Защитата на ответника Гаранционен фонд е съсредоточена в оспорване наличието на доказателства за противоправно виновно поведение на водач на неидентифициран автомобил, в причинна връзка с което е настъпило увреждането на ищеца, твърдяно от последния като резултат от блъсването му от МПС на пешеходна пътека, на 07.10.2010 г. в [населено място], на кръстовището на ул.„Демокрация „ и ул. „Гурко„. В установяване на вредите, ищецът е представил епикриза за постъпване по спешност в МБАЛ – Бургас на 07.10.2010 г. , с диагноза – контузия на главата, сътресение на мозъка, счупване на лява ключица, като съдебно-медицинската експертиза по делото е потвърдила , че получените травми в областта на главата и лявата раменна става е възможно да настъпят по начина, посочен в материалите по образуваното досъдебно производство при ІІ РУ на МВР – Бургас и прокурорска преписка в Районна прокуратура – Бургас. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска , като е приел, че липсват каквито и да било доказателства претърпените от ищеца травми да са настъпили след удар от МПС, при преминаването му по пешеходна пътека. Акцентирано е на липсата на констативен протокол за ПТП, съставен на място от органите на МВР. Като е съобразил, че съставянето на такъв протокол е задължение на органите на МВР, за неизпълнение на което не следва да се санкционира пострадалия, съдът е приел, че ищецът не доказва своевременно уведомяване на органите на МВР за ПТП, за да би възникнало за тях задължение за констатирането му по надлежния ред.
За да промени правния резултат, въззивният съд се е позовал на признание на ответника, че протокол за ПТП е съставен, макар да е отказал приемането му като доказателство по делото едва във въззивното производство, предвид настъпила преклузия. Посочил е също, че доказването на ПТП не е ограничено само и единствено с констативен протокол на органите на МВР , а може да се установи и с други писмени доказателства, като каквито относими съдът е приел представените по делото бюлетин за ПТП , докладна записка, регистрационна карта за ПТП, от които се установява, че органите на МВР са били своевременно уведомени. Съдът се е позовал и на свидетелските показания на майката на ищеца , както и на липсата на доказателства за друг механизъм на настъпване на вредите за ищеца.
В изложението на основания за допускане на касационното обжалване, касаторът формулира следния въпрос : Възможно ли е само с протокол за ПТП, бюлетин и регистрационна карта за ПТП / изготвени единствено по данни на самия ищец / и докладна записка, изготвена въз основа показанията на същия , пресъздадени от служител на МВР , да се установи пълно и главно доказване на фактическия състав на непозволеното увреждане ? Въпросът се сочи в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на въззивното решение с практика на ВКС. Сочи се и „ очевидна неправилност ” на въззивното решение, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, чието обосноваване препраща към наведените касационни доводи по чл.281 т.3 ГПК и се резюмира до ангажиране отговорността на ответника при пълна липса на доказателства, че вредата е резултат от противоправно поведение на неустановен водач на автомобил.
Касаторът не е посочил конкретна съдебна практика на ВКС, което е достатъчно да се приеме, че не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос, поради необоснованост на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно от това,въпросът не удовлетворява изискването за правен, тъй като е формулиран фактологично. Предпоставя отговор въз основа на конкретните доказателства по делото и съдържанието на същите, а не по приложението на конкретна правна норма или правен принцип , относими към спора. Въпросът е формулиран и несъответно на съдържанието на посочените в него документи, доколкото включва твърдение за изготвянето им единствено и само по сведения на ищеца, което обстоятелство е неизводимо от тяхното съдържание,съобразявайки и факта на присъствал на произшествието свидетел – приятел на пострадалия / макар неразпитан по делото / и липсата на доказателства за друг възможен механизъм на настъпване на вредите на конкретното място и по конкретното време. Съдът е ценил писмените доказателства в обосноваването именно на извод за своевременно уведомяване органите на МВР за настъпилото ПТП, като косвени доказателства , а не като установяващи пълно и главно настъпването на самото ПТП в резултат на виновно, противоправно поведение на водач на неидентифициран автомобил. Дали конкретните, косвени по характер, писмени доказателства, в съвкупност с останалите събрани по делото все косвени доказателства, обосновават пълно и главно доказване е преценимо в друга фаза на касационното производство, при преценка по същество на правилността на въззивното решение.
Не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност, съгласно чл.280 ал.2 пр.трето ГПК. Същата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен от действително вложения /извън тълкуването на неясна , противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност /. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или нарушение на процесуално правило, когато от отказа или нарушението е предпоставен решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационното обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрив с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, установимо от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 983/ 14.02.2018 г. по гр.д.№ 8583/2017 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: