3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
С., 06,07,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 925 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 4910 от 5.VІІІ.2011 г. на Б. А. А. от [населено място], област П., подадена против онази част от решение № 404 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 21.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 425/2011 г., с която – за разликата над присъденото му застрахователно обезщетение от 40 000 лв. и до пълния предявен размер от 100 000 лв. – е бил отхвърлен неговият пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу застрахователя [фирма]-С., във връзка с ПТП от 4.VІ.2009 г., в хода на което е загинал невръстния син на настоящия касатор.
Оплакванията на касатора А. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част в нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият иск по чл. 226, ал. 1 КЗ да се уважи в пълния негов предявен по делото размер от 100 000 лв. /или за разликата от 60 000 лв./, ведно със законната лихва от датата на процесното ПТП. Инвокиран е довод, че неправилно било прието от низовите съдилища наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца настоящ касатор, след като той не е управлявал катастрофиралия лек автомобил, в който с него е пътувало загиналото в хода на процесното ПТП негово малолетно дете /А. Б. на 4 г./.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Б. Ат. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част на въззивното си решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл „по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – относно правото на обезщетение на правоимащ на лице, починало при пътнотранспортно произшествие”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на Б. А. А. от [населено място], област П. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния правен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Затова непосочването на релевантния за изхода на делото правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
Във всеки процес, заведен по иск с правно основание по чл. 407 /отм./ ТЗ, респ. по чл. 226, ал. 1 КЗ, какъвто е и настоящият, предмет на разглеждане по същество е спор със застраховател относно дължимостта и размера на евентуално дължимото обезщетение на лице, легитимирано да търси понесени от него вреди от застрахователно събитие. Следователно касаторът Б. Ат. А. не е формулирал материално правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело, а по всички дела, заведени по пряк иск срещу съответния застраховател. Поради това се явява обективно невъзможно обсъждането дали материалноправният въпрос /”относно правото на обезщетение на правоимащ на лице, починало при пътнотранспортно произшествие”/ е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 404 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 21.VІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 425/2011 г. в атакуваната негова отхвърлителна част /за разликата над присъденото застрахователно обезщетение от 40 000 лв. и до пълния му предявен размер от 100 000 лв./ по иска с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т.д. № 925 по описа за 2011 г.