О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 07.05.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1209 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. В., чрез процесуалния си представител адв.М., срещу решение от 20.07.2012г., постановено по гр.д. №177/2012г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.01.2012г. по гр.д.№1286/2011г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на предявения от Д. Р. Р. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. Р. Р., чрез процесуалните си представители адв.Т. и адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от Д. Р. Р. срещу П. В. В. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на общо сумата 72 990евро, дадена при начална липса на основание. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за прихващане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса: „дължи ли се сума по запис на заповед, който е издаден без да е налице каузална сделка?”. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по поставения въпрос в противоречие с решение №378 от 30.11.2011г. по гр.д.№314/2011г. на ВКС, ІІІг.о., решение №5 от 02.02.2012г. по т.д.№75/2011г. на ВКС, Іт.о., решение №108 от 22.07.2011г. по т.д.№813/2010г. на ВКС, ІІт.о. и решение №666 от 06.12.2007г. по т.д.№387/2007г. на ВКС, Іт.о. Доводите са неоснователни, тъй като с посочените решения е разгледан въпросът следва ли наличието на каузална връзка между страните да бъде изследвано от съда в случаите когато платецът се брани срещу менителничния ефект на записа на заповед единствено чрез абсолютни менителнични възражения, но не е стоял на разглеждане въпросът от значение за конкретното дело, по което е постановено въззивното решение, дали наличието на каузална сделка оказва влияние върху дължимостта на сумите по ефекта. Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса:„Чия е доказателствената тежест за доказване съществуването на каузална сделка, в случай, че длъжникът-издател на запис на заповед твърди, че липсва каузална сделка, на основание на която е издаден записа на заповед, поради което същият бил нищожен?”, поради това, че касаторът не е посочил и представил доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по поставения въпрос – влязло в сила решение на първоинсанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос /в този смисъл са съображенията по т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, ВКС/. По поставения от касатора въпрос: „Следва ли съдът служебно да определи конкретните факти, които се нуждаят от доказване и да укаже на страните коя от тях носи доказателствена тежест”, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решеине, тъй като във въззивната жалба не е релевирано такова нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 6610лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от срещу решение от 20.07.2012г., постановено по гр.д. №177/2012г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. В. В. с ЕГН [ЕГН], да заплати на Д. Р. Р. с ЕГН [ЕГН], сумата 6610лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: