3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София, 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 4742 /2014 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Е. Д. Г. против определение № 1456 от 20.05.2014г. по гр.д.№ 1033/2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 08.04.2014г., по гр.д.№ 12705/2013г. на РС-Варна. С последното е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д.№ 1020/2011г. на Варненски окръжен съд.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не са събрани доказателства за наличието на висящ преюдициален спор, че възивната инстанция не е изложила мотиви, че неправилно са приложени правилата на доказателствената тежест относно това дали решението по същия спор не е частично влязло в сила.
В изложението към частната жалба са формулирани следните въпроси: за задължението на съда да обсъди доказателствата и да мотивира крайния си извод. По този въпрос се твърди противоречие с Р № 157/08.11.2011г. по т.д.№ 823/2010г.ІІ т.о. Втория въпрос е за тежестта на обстоятелствата, които служат като основание за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК. По тези въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по частната жалба не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.
С обжалваното определение е потвърдено определение за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК до приключване на преюдициалния спор по гр.д.№ 1020/2011г. на Варненски. Предмет на другото дело са две парични вземания, претендирани от Е. Д. Г. против В. Д. Г. и Г. А. Г. за сумите 23 620 лв. представляваща следващата им се част от разходи за извършени в съсобствен имот между тях подобрения в периода 1993-1995г. и сумата 18 013,33 щ.д., представляваща следващата се сума, съразмерна на притежаваната от нея ? от получените от ответниците доходи във вид на наем за периода 13.11.2000г. – 14.02.2005г. По спряното дело са предявени искове за обезщетения за забава върху посочените две главници. Пред първата инстанция е представено възивно съдебно решение по гр.д.№ 1020/2011г., с което е потвърдено решението по приетото за преюдициално дело, с което са уважени двата иска до посочените размери. Върху решението е направено официално отбелязване, че решението не е взело в сила. В съдебно заседание на 08.04.2014г. пълномощникът на жалбоподателя е твърдял, че решението за главницата от 18 013,33 щ.д. е влязло в сила, което не е оспорено от другата страна. В подкрепа на този факт е представена и касационната жалба, от която е видно, че се обжалва решението само в частта по иска за главницата от 23 620 лв. Ответната страна не е оспорила това, че решението частично е врязло в сила, а е изразила несъгласие за това да се разделя производството по настоящото дело предвид частичното влизане в сила на решението за едната главница. Съдът е приел, че производството по делото следва да се спре изцяло, тъй като не се установява да е влязло в сила, предвид официалното отбелязване върху него. Въззивната инстанция е възприела изцяло тези изводи и е потвърдила определението на РС, изразила е съгласие с изводите на РС като е приела, че са налице доказателства за наличие на висящ преюдициален спор, съставляващи официални отбелязвания на съда, които не са опровергани.
По поставения правен въпрос: Не е налице основание за допускане до касация по този въпрос, тъй като съдът е изложил основния мотив за потвърждаване на определението на първата инстанция – доказателства с официални отбелязвания за наличие на висящ спор не са опровергани. В тежест на този, който твърди противното е да опровергае официалните отбелязвания. Действително страните не са спорели по това, че частично решението е влязло в сила, но производството остава висящо по иска за другата главница. Този иск безспорно е преюдициален по отношение на иска за обезщетение за забава. В този случай няма спор в съдебната практика, че съдът и служебно е задължен да спре производството по обусловеното дело, до разрешаване с влязло в сила решение на спора по обуславящото. Въззивната инстаниця се е съобразила с тази съдебна практика, поради което не е налице основанието за допускане по чл. 280, ал.1 т.2 ГПК. Жалбоподателката не доказва наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос.
По втория въпрос за доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране, следва да се отбележи, че съдът не е разрешил въпроса въз основа на правилата за доказателствената тежест. Те се прилагат, когато страната, която е следвало да докаже определен факт не е сторила това – тя понася неблагоприятните последици от не доказването. Така по делото е имало решение с официално удостоверяване, че не е влязло в сила, което не е опровергано от жалбоподателката при нейна доказателствена тежест до колкото тя оспорва отразеното. Същевременно противната страна е признала този факт. Този въпрос обаче не е решаващ, тъй като дори частично да е влязло решението в сила, има висящ спор за главницата по другото вземане, който е преюдициален към спора за мораторната лихва за него, а основание за разделяне на производството по двата иска няма. Така въпросът за доказателствената тежест за предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал.1 т.4 ГПК не е решаващ за изводът на съда по настоящото дело да спре делото. Затова и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1456 от 20.05.2014г. по гр.д.№ 1033/2014г. на Варненски окръжен съд по частна касационна жалба на Е. Д. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: