О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 556
София 19.05.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 273 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпили са две касационни жалби от Апелативна прокуратура-гр. Пловдив и от Е. Г. П. чрез пълномощника му адв. К срещу решение № 249 от 6.10.09г.по в.гр.дело № 713 /09г.на Пловдивския апелативен съд .
Касаторът Апелативна прокуратура –гр. Пловдив обжалва решението в частта,с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ. Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение е разрешен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата,което е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Представя решение №1599/05г.по гр.дело № 876/04г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 48/04г.по гр.дело № 2041/02г.на ВКС,ІV г.о.
Касаторът Е. Г. П. обжалва възизвното решение в отхвърлителната му част. В изложението поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд,като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил П. на РБ да заплати на Е. Г. П. от гр. П. сумата 30 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ,ведно със законната лихва,считано от 19.10.07г.до окончателното изплащане. Съдът е изложил съображения за това,че са налице визираните от закона предпоставки за успешното провеждане на иска – наличието на незаконно обвинение в престъпление срещу ищеца,за което е бил оправдан. При определяне размера на дължимото се обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е взето предвид,че наказателното преследване е продължило близо 7 години,през които ищецът е претърпял значителен стрес,притеснения,злепоставяне пред близки и обществото, загубил е възможност за професионална реализация,влошило се е психическото му здраве. Съдът е приел за доказана претенцията за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв,като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв искът е отхвърлен.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос относно определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство по справедливост,е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие със съдебната практика. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм. ГПК. Приложените съдебни решения са неотносими,тъй като са постановени по конкретни казуси при различна фактическа обстановка,поради което не могат да обусловят приложението на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В утвърдената съдебна практика се приема,че справедливото обезщетяване,каквото изисква чл.52 от ЗЗД,на всички неимуществени вреди,означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията,на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно,а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Пострадалото лице следва,както изисква закона,да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер и той е различен за всеки отделен случай. Преценката на доказателствата,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение,за това какъв следва да бъде размера на обезщетението,може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива,поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна в създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви ,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не е посочена противоречива практика на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД,която да касае идентични случаи,които да изискват с допускане на касационно обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Както бе посочено по –горе формиране по вътрешно убеждение на съда решение на размера за дължимото се обезщетение за неимуществени вреди налага индивидуална преценка за всеки отделен случай,а не обща такава за всички случаи,която да възмездява по един и същи начин различни житейски хипотези.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 249 от 6.10.09г.,постановено по в. гр.дело № 713/09г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.