О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.557
гр. София,13.10.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№666 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №292 от 03.11.2014 г. по т.д.№424/2014 г. на АС Варна, в частта му, с която е потвърдено решение №97 от 22.05.2014 г. по т.д.№260/2013 г. на ОС Добрич, в частта, с която е признато за установено съществуването на частно държавно вземане към [фирма] в размер на 78 524.52 евро, дължима сума по договор за безвъзмездна финансова помощ рег.№BG2005/017-353.10.1-1.68 за финансиране на проект „Насърчаване на заетостта и повишаване капацитета на работната сила” и в размер на 10 772.58 евро, обезщетение за вреди от неизпълнението на главното задължение за времето 01.01.2010 г., – 21.12.2012 г., за които суми е издадена заповед №131/29.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№227/2013 г. на РС Каварна.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като в атакуваното решение съставът на АС Варна е приел, че получените средства по програмата са недопустими и като такива следва да бъдат възстановени, за разлика от възприетото становище в решение №150 от 03.06.2013 г. по в.т.д.№137/2013 г. на АС Варна и в решение от 30.07.2013 г. по т.д.№100/2010 г. на ОС Търговище, според което предметът на производството по чл.422 от ГПК е функция на обективните и субективните предели на спора, очертани със заповедното производство, следователно на преценка подлежат решаващите мотиви в акта за установяване на държавно вземане.
Ответникът по касация Н. агенция за приходите /Н./ и третото лице помагач на страната на Н. – Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ изразяват становища за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендират присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел, че по делото се установяват констатациите /за допуснати от [фирма] нарушения при изпълнение на сключения с МТСП договор за безвъзмездна финансова помощ рег.№BG2005/017-353.10.1-1.68 за финансиране на проект „Насърчаване на заетостта и повишаване капацитета на работната сила”, които съвпадат с тези, описани в писмо на МТСП от 06.11.2009 г. и които водят до извод, че нито една от конкретните цели на договора не е постигната/ в акт за установяване на частно държавно вземане №99/28.12.2012 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с оглед което и при валидно упражнено право на едностранно прекратяване на договора от МТСП, се дължи връщане изцяло на получената финансова помощ, ведно с предвидената в чл.18 от ОУ към договора лихва.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Дори и да се счете, че е поставен въпросът за предмета на производството по иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК и предопределен ли е той от обективните и субективните предели на спора, очертани със заповедното производство и с мотивите на акта за установявате на частно държавно вземане /въпреки, че касационният съд не е длъжен и не може да го извежда/, то този въпрос не е решен в противоречие с представените от касатора решения на АС Варна и ОС Търговище.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски, такива не му се следват.
Разноски не се следват и на третото лице помагач, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №292 от 03.11.2014 г. по т.д.№424/2014 г. на АС Варна, в частта му, с която е потвърдено решение №97 от 22.05.2014 г. по т.д.№260/2013 г. на ОС Добрич, в частта, с която е признато за установено съществуването на частно държавно вземане към [фирма] в размер на 78 524.52 евро, дължима сума по договор за безвъзмездна финансова помощ рег.№BG2005/017-353.10.1-1.68 за финансиране на проект „Насърчаване на заетостта и повишаване капацитета на работната сила” и в размер на 10 772.58 евро, обезщетение за вреди от неизпълнението на главното задължение за времето 01.01.2010 г., – 21.12.2012 г., за които суми е издадена заповед №131/29.03.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№227/2013 г. на РС Каварна.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.