2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
София, 13.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. №1504 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. Т. А. и на [фирма], представлявано от Г. А. срещу Решение № 35 от 21.02.2017г. по в.т.д.№ 589/2016г. на Апелативен съд Варна в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на иска, предявен от [фирма] по реда на чл.422 ГПК.
Поддържа се, че решението е неправилно като противоречащо на материалния закон и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се като противоречащ на разпоредбата на чл.146,ал.2 З. изводът, че след като страните по кредитното правоотношение са преструктурирали дълга си чрез анекси, е налице индивидуално уговаряне на задължението. Поддържа се, че въззивният съд не е извършил преценка дали всички или само някои клаузи са индивидуално договорени и не е приложил оборимата презумпция на чл.146,ал.4 З.. Изложени са съображения за неправилност на изводите, че с анексите целият дълг е договорен индивидуално и за неправилно приложение на разпоредбата на чл.145,ал.1 З., регламентираща, че неравноправността се изследва съобразно обстоятелства, преценявани към датата на сключването. Твърди се несъобразяване от съдебния състав, че преценката за наличието на предпоставките за неравноправност както на договора, така и на анексите, следва да се съобрази с относимите към неравноправността факти към момента на сключването на всеки един от тях. Поддържа се, че решаващият състав не се е произнесъл по доводите за неправомерно отнасяни от банката плащания за погашение на лихви, вместо на главницата и неправилно – в противоречие с чл.20 ЗЗД, е тълкувал клаузите на чл.ІІ от допълнителното споразумение. Изложени са и доводи за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита с оглед предпоставките, очертани в т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/Сключването на допълнителни споразумения, с които се преструктурира кредитно задължение, равнозначно ли е априори на индивидуално договаряне на клаузите в тях или преценката за тяхното индивидуално договаряне следва да се извърши при условията на чл.146,ал.2 З., като на анализ се подложи обстоятелството дали потребителят е имал възможност да участва в обсъждането им и да влияе върху съдържанието им. Позоваването е на решения на въззивни състави на СГС и на решение № 51 по т.д.№ 504/2015г. на 2 т.о. 2/ Към кой момент се извършва преценка за индивидуалното договаряне на уговорките в потребителските договори – към момента на сключването му или към момента на предоговаряне на условията по него с анекс; 3/ Наличието на индивидуално договорени клаузи, респективно наличието на анекси към договор, равнозначно ли е на индивидуално договаряне на съдържанието на цялото облигационно правоотношение и оттук до загуба на правото на потребителя да се ползва от потребителска защита чрез позоваване на неравноправност на договорните клаузи; 4/ Неупражняването на правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на кредита, води ли до отпадане на уговорените с предходни анекси капитализиране на натрупаните лихви. Допълнителната предпоставка по последните три въпроса е аргументирана със становището, че разрешаването им ще допринесе за разясняване на точния смисъл на разпоредбите на чл.146,ал.2,ал.3 и ал.5 З. и на чл.20 ЗЗД и за усъвършенстване на законодателството чрез развитие на правото по посочените въпроси с цел изглаждане на ясна и безпротиворечива съдебна практика.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че предмет на въззивната жалба на ответниците е само решението в частта, с което по реда на чл.422 ГПК е признато за установено, че те дължат на банката сумата за разликата над 105 811.38 евро до 147 672.38 евро главница, ведно с лихва от 2 178 евро за периода 15.01.2016г. до 28.03.2016г. С въззивната жалба са били въведени твърдения, че включените в договора за банков кредит и анексите към него клаузи относно изчисляването на лихви върху лихви и капитализирането им, както и определянето на договорни лихви в нарушение на определения от БНБ юрибор, са нищожни, а недействителността на договора влече и недействителност на анексите.
С оглед необжалването на първоинстанционното решение по отношение на част от главницата, въззивният съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо относно настъпилата предсрочна изискуемост на главницата по договора за кредит, така и относно датата на настъпването й – 25.06.2016г. Отчетено е, че основното оплакване в жалбата е за недължимост на главницата в размер на 41 861 евро като недължимо платена на две основания: с оглед капитализацията на лихва по подписаните споразумения и поради завишаване на БЛП в нарушение на правилата за равнопоставеност. Съставът на апелативния съд е приел за безспорно установено, че страните са сключили договор за ипотечен кредит от 01.02.2008г., с който на кредитополучателя Г. А. е отпусната сумата 150 000 евро, както и три допълнителни споразумения от 05.06.2013г., 15.05.2014г. и 03.12.2014г. за изменение на условията за погасяване на дълга чрез капитализация на дължимата лихва и договаряне на гратисен период; че по силата на допълнителното споразумение от 03.12.2014г. като съдлъжник на кредитополучателя е встъпило търговското дружество. За установено, с оглед констатациите на изслушаната пред въззивния съд счетоводна експертиза е прието, че е към датата на подписване на договора БЛП е в размер на 4.19%, а фиксираната надбавка е в размер на 2.61%., а считано от 21.10.2008 година БЛП е увеличен от 4.19% на 4.69%.. Вещото лице е установило, че методологията на банката за определяне на БЛП включва редица компоненти; за някои от тях е налице увеличение, а за други намаление; въз основа на изменението на компонентите не може да се направи категоричен извод дали банката е имала основание за увеличение или намаление на БЛП, тъй като не е предоставена формула за изчисляване на увеличението или намалението на БЛП. Обсъдено е, че в сравнение с погасителния план, банката е начислила лихва в по-голям размер за 6 906.77 евро, което се равнява на 13 508.47 лева, а е начислена главница в по-малък размер 7 075.18 евро.
По оплакването за отсъствие на възможност банката да капитализира лихвите са изложени съображения, че в приложимата за спора Наредба № 9 от 03.04.200г. за оценка и класификация на рисковите експозиции банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск /ДВ бр. 38 от 11.04.2008г./ липсва забрана за уговаряне на капитализиране на лихви. Обсъдено е, че с допълнителните споразумения е уговорено, че редовният дълг включва редовна главница, просрочена главница, предвидени са промени в условията по договор и при липса на изрична забрана, уговорката е действителна, а лихвата е начислена върху преструктурираната главница. Обсъдено е, че кредитополучателят е изпълнявал първоначално поетото задължение, а впоследствие е забавил изпълнението, което е наложило неговото преструктуриране и е формирано ново по размер задължение; то е допълнително за кредитополучателя и по необходимост е свързано с неизпълнение на предходно договореното, поради което в този смисъл няма начисляване на лихва върху лихва, тъй като е налице постигнато съгласие за нов размер на дълга, който след като е преструктуриран, се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и обезщетение по по чл.86,ал.1 ЗЗД.
По въведеното оплакване за невалидност на клаузите на договора и анексите с оглед наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит е съобразено, че макар въведено едва с въззивната жалба, то не е преклудирано и съдът дължи произнасяне по него с позоваване на решението по т.д.№ 3686/2014г. на 1 т.о. Мотивирано е обаче, че с подписване на анексите, дългът е прескруктуриран и кредитополучателят е договорил индивидуално дълга си. Счетено е, че по отношение размера на главницата от датата на сключването на договора /01.02.2008г./ до датата на подписване на първото споразумение /05.06.2013г./ може да се приеме, че клаузите не са индивидуално уговорени и едностранното увеличаване на лихвения процент като неравноправно е нищожно. Същевременно е мотивирано, че едностранното увеличение на лихвения процент е довело не само до увеличаване размера на анюитетната вноска, но и до промяна на първоначално уговорения размер на главница и лихви, които ще се погасяват с месечни вноски; че банката е погасявала по-малък размер от първоначално уговорения размер на главницата; че към датата на подписване на първото споразумение ответниците са надвнесли сума, която може да послужи за погасяване на дълга. След направените изчисления, е прието, че претендираната от банката като редовна главница сума в размер на 5 479.68 евро е недължима, тъй като съгласно чл.4 от споразумението от 03.12.2014г. се дължи като лихва от датата на настъпилата предсрочна изискуемост. Изложени са и съображения за недължимост на договорна лихва след датата на обявената предсрочна изискуемост, което е обосновало извода за неоснователност на установителния иск. След частичната отмяна на първоинстанционното решение и отхвърлянето на исковете, то е потвърдено в частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат на банката сумата за разликата над 105 811.38 евро до 142 192.70 евро главница по договора за кредит.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Първият въпрос е относим към спора, но не е доказано наличието на допълнителната предпоставка, на която касаторите се позовават. Решението по т.д.№ 505 /2015г. на 2 т.о. дава отговор на въпроса за разпределението на доказателствената тежест относно факта дали съответни клаузи са индивидуално договорени по смисъла на чл.146 З.. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос не е в противоречие с посочената задължителна практика. От решенията, с които касаторът обосновава предпоставката на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК към изложението са приложени само тези по гр.д.№ 11455/2015г. на СГС и по гр.д.№ 11468/2013г. Данни за влизане в сила има само по отношение на първото, но в него не е обсъждан поставеният от касаторите въпрос. Касационно обжалване може да бъде да бъде допуснато само при кумулативното наличие на основната предпоставка и при обосноваване на допълнителното основание, а наличието на последното касаторите не установяват.
Въззивната инстанция не е дала отговор на втория въпрос в разрез с ясната разпоредба на чл. 145,ал.1 З., поради което той е хипотетичен.
В мотивите на въззивната инстанция е проведено разграничение между извършеното от банката едностранно увеличение на лихвения процент до момента на сключването на допълнителните споразумения. Правото на потребителя да се ползва от защита, позовавайки се на неравноправност, е отречено само досежно допълнителните споразумения. При това проведено разграничение, третият въпрос е некоректно поставен и не може да послужи като главна предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. При поддържане на тезата си за дължимост само на „чистата стойност“ на кредита в размер на 103 000 евро касаторите не държат сметка за установения с допълнителните споразумения размер на дълга, че е сключен установителен договор относно размера на дълга, чието индивидуално договаряне не оспорват.
Необоснована е въведената по втори и трети въпрос допълнителна предпоставка т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, което е самостоятелно основание за неоснователност на искането за допускане на обжалването по тях. Тя не е аргументирана защо и в какъв смисъл произнасянето по реда на чл.290 ГПК би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване тълкуването на конкретна правна норма с оглед измененията в законодателството, или, че се касае за непълна или неясна законова разпоредба, по прилагането на която следва да се създаде практиката.
При поставянето на първите три въпроса касаторите игнорират, че не са оспорвали твърденията на ищеца в исковата молба, че поради допусната забава в плащанията, по искане на кредитополучателя са били сключени три споразумения т.е. не е оспорван фактът, че споразуменията са подписани по изрично искане на кредитополучателя; че с тях са договорени и клаузи за гратисни периоди, за отказ от банката от вземане за наказателни лихви и др. Отделен е въпросът за възможността търговското дружество-съдлъжник да се позовава на клауза за неравноправност, съдържаща се в потребителски договор.
Четвъртият въпрос не е въведен в предмета на спора пред инстанциите, които са го разглеждали по същество, а се поставя едва в изложението, поради което той не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Въпрос, който не е включен в предмета на произнасяне на въззивната инстанция е хипотетичен и не отговаря на изискванията, очертани на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
В тежест на касатора, а не служебно задължение на ВКС е формулирането на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване, както и обосноваването на допълнителната предпоставка на т.т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК, а обжалваното решение не може да се допусне до последващ контрол, без да е посочен този въпрос и на основания, различни от формулираните в жалбата.
С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба 100лв.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 35 от 21.02.2017г. по в.т.д.№ 589/2016г. на Апелативен съд Варна в обжалваната част.
Осъжда Г. Т. А. и [фирма] , [населено място] да заплатят на [фирма] сумата 100лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: