1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 557
Гр. С., 14.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 712/2012 г.
Производството е по чл. 288 във вр.с чл.280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби с идентично съдържание подадени от [фирма] [населено място] и С. Б. Б. от [населено място] чрез процесуалния им представител адвокат Л. Барудова от АК – В. срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав № 479/26.03.2012 г. постановено по гр.д.№ 3698/2011 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-6 състав № 2747/09.05.2011 г. по гр.д.№ 3239/2010 г., с което е уважен предявеният от Р. С. М. от [населено място] установителен иск по чл. 422 ГПК и е признато за установено, че ответниците-касатори дължат солидарно на ищеца сумата 60000 лева по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 т.9 ГПК по гр.д.№ 48039/2009 г. на СРС въз основа на запис на заповед от 16.07.2009 г. с издател ответното Е. и авалист физическото лице С. Б., който е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството.
В касационните жалби се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че в решението си съдът се е ограничил единствено в проверка на представения запис на заповед без да изследва достатъчно задълбочено каузалната сделка за обезпечението на която е издаден менителничния документ. Не са били обсъдени възраженията на двамата ответници относно наличието на търговски взаимоотношения за осъществяване на съвместна дейност между представлявано от ищеца дружество „М. груп” и [фирма] за участие в приватизацията.
В допълнително изложение към касационните жалби касаторите сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК по поставените от тях еднакви правни въпроси, които обобщени се свеждат до следното: подлежи ли на изследване в производството по чл. 422 ГПК връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна запис на заповед и как се разпределя тежестта на доказване за наличието и валидността на твърдяната каузална сделка послужила като основание за издаването му. Позовават се на приложени към жалбата две решения на ВКС, търговска колегия ІІ т.о. № 102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/2010 г. и № 624/31.07.2006 г. по т.д.№ 123/2006 г., както и на решения на ОС-Бургас по гр.д.№ 54/2010 г. и на АС-В.Т. по в.гр.д.№ 590/2009 г., за които липсват данни, че са влезли в сила.
Ответникът по касация Р. С. М. от [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационните жалби и провери данните по делото намира, че същите са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК, но въпреки процесуалната им редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 422 ал.1 ГПК и е признато за установено, че двамата ответници дължат солидарно сумата 60000 лева по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 т.9 ГПК въз основа на запис на заповед от 16.07.2009 г. за същата сума с издател [фирма] и авалист физическото лице Соимен Б. /който се явява едновременно управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество/. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал апелативният съд е приел, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по конкретна сделка – дадена в заем сума от ищеца на ответното Е., което се потвърждава от представените като доказателства две преводни нареждания за кредитен превод от 27.03.2009 г. за сумата 30000 лв. и от 28.04.2009 г. за сумата 40000 лв. по сметката на [фирма], в които като основание за превода е посочено заем. Прието е за недоказано с оглед данните по делото и разпоредбата на чл.154 ГПК твърдяното от ответниците каузално правоотношение относно постигнато споразумение с ищеца за осъществяване на съвместна дейност с цел участие в приватизацията на търговски дружества при съответно процентно участие в необходимите за това разходи. Счетено е за недоказано и твърдението, че задължението по процесния запис на заповед е частично погасено, тъй като представеното преводно нареждане за сумата 10000 лева от 19.05.2009 г. установява извършено плащане преди издаването на процесния запис на заповед от трето лице – [фирма], което не е страна по делото, нито по процесното правоотношение с ищеца. Същото е прието и по отношение на сумата от 2000 лева преведена на ищеца на 08.10.2010 г. от същото дружество, тъй като в преводното нареждане като основание за извършеното плащане е посочено „задължение – вноска”.
При тези данни поставеният от касаторите правен въпрос: подлежи ли на изследване връзката с каузалната сделка при редовен от външна страна менителничен документ е релевантен за изхода на делото. По отношение на този въпрос, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че независимо от абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал спор и направено възражение от страна на издателя е необходимо да се установи каузалното правоотношение, респ. съществуването на основното вземане, което записът на заповед обезпечава. В тази връзка след проверка редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество проверява фактите и обстоятелствата свързани с изпълнението на каузалната сделка, съответно – дали вземането по тази сделка съществува или не. В този смисъл са решенията на различни състави на ВКС, Търговска колегия по т.д.№ 1074/2009 г. на І т.о.; по т.д.№ 672/2010 г. на ІІ т.о. и др.. постановени по реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за долустоящите съдебни инстанции. В случая, видно от данните по делото, постановявайки обжалваното решение апелативният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика на ВКС. Що се отнася до конкретните изводи направени в резултат на извършената от съда суверенна преценка на събрания по делото фактически и доказателствен материал, тези изводи са относими единствено по конкретния спор и касаят правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Приложените съдебни решения, на които се позовават касаторите са неотносими, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка, поради което не обосновават наличие на противоречива съдебна практика, нито противоречие със задължителната практика на ВКС.
Аналогично е положението и по поставения процесуалноправен въпрос върху кого лежи тежестта на доказване относно наличието и валидността на твърдяната каузална сделка, послужила като основание за издаването на записа на заповед. Според константната практика на ВКС относно правилата за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса, независимо от процесуалното си качество, кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му /за обезпечаването на което е издаден процесния запис на заповед/, а длъжникът – да докаже възраженията си – абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични – основани на отношенията с кредитора, включително погасяването на задълженията му. В този смисъл е р. № 102/25.07.2011 г. по т.д.№ 672/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. /приложено към касационните жалби; /р. № 149/05.11.2010 г. по т.д.№ 49/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.постановени по реда на чл.290 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с цитираната съдебна практика. По конкретното дело ищецът е доказал наличието на каузално правоотношение по договор за заем. Не е доказано правопогасяващото възражение срещу основанието, за което е издаден процесния запис на заповед, с който е бил задължен както издателя, така и авалиста, като отговорността им е солидарна – чл.513 ТЗ. Независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по вид престация както и хонората, освен ако не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл.485 ал.1 ТЗ, каквито данни в случая липсват.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд № 479/26.03.2012 г. постановено по гр.д.№ 3698/2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: